Гръм удари.Вятър писна.

Цвят покапа - тих и бял.

Дъжд се сипна, ядно плисна

тротоара онемял.

Птица викна.Стон изхлипа.

Камък пукна. Заболя.

Колко лесно се разсипа

зад вратите любовта...

Неспокоен и обречен

яден дъжд все тъй вали.

Ще избягам надалече

и дано ме отболи.