Едно стихотворение от поредицата  -Чужда муза

В прозореца ми пак се блъска вятър,

дъждът целува белите павета

и лунапаркът светва като лято

сред сълзите на моите дървета.

А  гларуси,солени и замаяни

 се втурват в очите ми небрежно

и слънцето се спира в моите длани

красиво,неизмислено,безбрежно.

И твоите вселени ми открива,

събира ги в съня ми като ято

и вярата ми в истината жива

полита с твоите птици по земята.

Небето се събужда във морето,

звездите му полюшва в своята пяна..

Разказва му, за момичето,което

със светлото си слънце не залязва

                             Ралица Челебонова