Общност "Поезия" на BGlog.net

Изпрати e-mail

от	*
до	* email адреси разделени със запетая
ИЛИ
Файл с email адреси:	( email адреси разделени със запетая )
Тема	*
Съобщение
ПИСМО Аз ходих толкова далече, мамо, обувките се скъсаха и ризата отвори се на лявото ми рамо, и плъхове косите ми изгризаха, и паметта последна ми остана. На толкова врати похлопах, мамо, и там, където хора ми отвориха, си късах стрък от детелина само, а там, където с камък отговориха, навеждах се и кротко вземах камъка. И стана време да поема, мамо, по корените-пътища за вкъщи, обратно към окъсаната памет. Кажи на кучето, че се завръщам, но нося само пълен джоб със камъни. Радостина Григорова