Общност "Поезия" на BGlog.net

Изпрати e-mail

от	*
до	* email адреси разделени със запетая
ИЛИ
Файл с email адреси:	( email адреси разделени със запетая )
Тема	*
Съобщение
ВИОЛЕТА ХРИСТОВА СЪПРОТИВА Листата валят и идва отново ноември, кротък празник на златото и добрите мъгли. После бяла ръка изтрива излишното черно и ляга спасителен сняг върху бившите дни. Дали не пътувам, или така ми се струва - прелитат край мене дърветата и планините, протича наоколо някаква съпротива и към свършек клонят и клоните, и очите. А любовта е само снежинка в земната пазва, троха, с която никой няма да се засити... Но можеш ли от нея да се откажеш и да се слееш с лепилото на мъглите? И докога ще крещиш уплашено срещу мрака, ранобуден петел – загубен и сам сред звездите? А съдбата лукава край тебе мята опашка. Път ли прави, или замита следите?