Няма две праскови.

И две череши няма.

Останаха по една.

(Светът нещо се е объркал.)

Губят се другарчета.

Губят се половинки.

Ето, и аз само с един ляв крак

(интересно, къде ли е другия),

само с един чифт устни

(къде изчезнаха твоите)

и даже, олеле, каква трагедия,

май вече нямам

раздвоение на личността

(а с кого сега да си говоря).

Ще си търсим дуета.

Ще си търсим чифта.

Дотогава – със фиктивни заместители.

Гледам – посадиха

кайсия и вишня.

Крака имам – и ляв и десен

(с два леви по-добре ми беше).

Устните ги храня със червило

(като не мога да ги храня с твоите).

Само дето трудно ще се намери човек,

който ще се съгласи да бъде

втората ми личност.