Общност "Поезия" на BGlog.net | Блог в BgLOG.net

Начало

Поезия Създай свой блог Пиши Категории ≡

BgLOG Поезия

Изпрати e-mail

от	*
до	* email адреси разделени със запетая
ИЛИ
Файл с email адреси:	( email адреси разделени със запетая )
Тема	*
Съобщение
ИВАН ГРУЕВ е роден в Стара Загора през 1936 г. Завършил е българска филология в СУ "Климент Охридски" и работи като редактор в Радио Стара Загора. Негови стихове са печатани в литературни сборници, в централния и местния печат. "Надежда за понеделник" е първата му книга. ___________ Паганини Да бъде музика! Неземна. Да те люлее като стрък... Но колко сила е потребна веднъж да дръпнеш този лък. Да сътвориш от осем ноти надежда, мрак и светлина, да свириш нежно - тих и кротък и диво - като сатана. Да стигнеш до върха, където след тебе не е стъпвал друг и глас да чуеш от небето: "Човеко, стига! Спри! До тук!" До тук? А тъмната магия да пари дългите ти пръсти и като вълк Исус да вие, а дяволът да се прекръсти... Но ако с музика не можеш една сълза да пресушиш, цигулката си да строшиш направо по главата божия! Лазар Нека всички сърца и камбани до болка да бият, нека слабите с удар последен се пръснат, в полунощ върху гроба ми месецът ножа си крив ще забие и като моя страшен побратим и аз ще възкръсна. От къща на къща ще тръгна и всички познати страхливо там, зад завесите скрити ще чакат дано ги отмина, но аз ще разбивя вратите на всички, които са живи, и тъмна ще бъде нощта, а високосна - годината. Ще идем при Яна, ще идем при нашата Хубава Яна, тя хляб ще омеси, а чашите с вино и кръв ще са пълни, тогава ще вдигна наздравица и ще подхвана моята песен, дето пои като дъжд и гръми като мълния. Всички ще пеят, а аз ще докосна със пръста си челата им потни на моите братя и тихо, без злоба, когато пропеят петлите, ще вдигна от ъгъла кръста си и мълчалив ще си ида - да легна завинаги в гроба. * * * Нека почакаме още малко пристигането на лятото - когато животът узрее, може би ще ни разкрие своя истински смисъл. Като ленива змия ще повлече край върбите реката и светлата ивица върху гърба й ще бъде тънко изписана. Ще повървим из нивята, а после на сянка ще седнем и с длан ще усетим земята - колко е твърда, голяма и обла, а ръката изтръпнали пръсти към теб ще протегне като сухите жадни тревички, от рождение влюбени в облака. Нека почакаме още малко пристигането на лятото, утре то ще узрее и тогава своя истински смисъл ще ни разкрие живота - чрез димящата пот на телата или чрез думите, които през август може би ще напиша. Ще тръгнем тогава към хоризонта, който изглежда начупен също като живота ни, но там ухае на мащерка, мента и риган и много неща от високото изглеждат излишни и глупави - да се чудиш, когато не ни достигат. * * * Последната птица отнесе във клюна си лятото като камъче топло и обло и в морето го пусна, а ние вървим по брега на живота си като непознати, в различни посоки вървим и студени са нашите устни. Ти не можеш да ме повикаш, аз не мога да тръгна сам - като гюле на крака ми е всичко, което създадох... Сега нищо друго не искам, само искам да знам цената на една минута от нашата младост. Виж - вече прелитат снежинки прозрачни и леки и в черупка затворен е всеки или в тежък кожух загръща болести, грижи и своята злоба човека, който край теб преминава за всичко останало глух. Все ще те търся, но зная, че никога няма да свърши това мое пътуване по пътищата към твоите устни... Само мечтата ми ще те намери, небето с крило ще избърше и като камъче топло лятото във дланта ти ще пусне.