Общност "Поезия" на BGlog.net | Блог в BgLOG.net

Начало

Поезия Създай свой блог Пиши Категории ≡

BgLOG Поезия

Изпрати e-mail

от	*
до	* email адреси разделени със запетая
ИЛИ
Файл с email адреси:	( email адреси разделени със запетая )
Тема	*
Съобщение
Европейско училище по изгнание Тук никой няма име. То е легион. В наблъсканите спални на училищния пансион прииждат всякакви отличници и калпазани, от европейските провинции събрани. Тук всеки зубри сам езика на отсъстващата слава: да си отиде и да стане друг, да се забрави, да срича азбуката на изчезването, да мълви урока по сбогуване (без да кърви), прилежно да дочита последните глави на всяка приказно патриотична книга, към най-изящното изгнание да се издига, да знае наизуст “Прощавай, роден край”, докато помни: краят няма край… Като красиви риби немите ни гласове се борят в аквариума на училищния ни прозорец: - Понеже Англия не иска тук такъв боклук – Австралия ме чака. - Понеже Франция желае мир – да хващам пътя за Гвиана. - Понеже Португалия отрепки не търпи – ритник към Мозамбик. - Понеже във Русия всичко е възможно – Сибир ще ме отмие като пяна. Тук всеки сам се научава: да не сънува Лондон, да не страда по Париж, да не мечтае Лисабон, да не предвкусва Петербург… За София – да не говорим… И ето – мен не сочи никой и не казва: Виж. Умея да изчезвам в сън на Батенберг или Кобург. Тук аз съм златният отличник на класа – когато кажат, мен ме няма на часа. Понеже съм си българин и няма накъде (без никакви колонии, затворено море), аз ставам гениалният изгнаник на Европа, изобретявам на изчезването си потопа: И мен ме няма – отпътувам в мътното начало, напускам моето опустошено тяло и някъде далеч от себе си, на остров от забрава аз основавам най-самотната тропическа държава. Пламен Дойнов