Дали има някъде сърце,

което може да обича?

Но не със думи то да се кълне,

а само в любовта си да се врича!

Защо на таз земя голяма

има само мъки и беди?

Не може ли нещастието да го няма

и човешкото сърце от гняв да не кърви!

Трябва ли животът кратък

да е пълен с болка и тъга?

И страданието да оставя отпечатък

без никой да се трогва от това!

Хората си пожелават "щастие, за бога,

писна ми да падам и да ставам".

Не ме напуска безпощадната тревога

и май започвам да се изморявам!

Нужно ли е вечно тъжните очи,

пълни с множество проблеми,

да ронят кървави сълзи,

да виждат те нещастия големи?

Няма ли един различен свят,

в който всичко "розово" изглежда?

И хората щастието да броят,

а не да вярват в празната надежда!

Най-трудно може би е да си сам-

да няма с кой да споделиш!

Да се питаш натам или насам

и в самотата болката си да таиш.

Казано е "ако имаш приятел - пази го"

но как в такива времена?

"Ако нямаш приятел - търси го"

може, стига да е истина това.

Колко ли хора изморени умират,

решили да не живеят така.

И после други да копират

с желание да приключи това!

И нашето сърце, страдало за обич,

разбрало, че ще е само.

Казало "ЗА МЕНЕ НЯМА ОБИЧ"

и престанало да "диша" то.

                                                                        17.04.2006       ROSI