Общност "Поезия" на BGlog.net | Блог в BgLOG.net

Начало

Поезия Създай свой блог Пиши Категории ≡

BgLOG Поезия

Изпрати e-mail

от	*
до	* email адреси разделени със запетая
ИЛИ
Файл с email адреси:	( email адреси разделени със запетая )
Тема	*
Съобщение
Владо Любенов, известен също и като vladolubenov, а през повечето време като vladolubeniov, може да гугълнете и прочетете. Тук пускам няколко негови стихотворения: ПОСЛЕДНА ДОЗА Животът дари ме с красиви жени, - неизмислени, цветни… обаче, все чакам онази, в последните дни, която над мен ще заплаче… Ще приема последната доза морфин, да забравя за болното тяло, и тогава, през залеза розово-син, тя ще дойде, облечена в бяло. Ще погледне дали е системата в ред, ще разроши ми с пръсти косата, и ще каже: “Аз знам, ти си онзи поет, толкоз нежно възпял красотата…” Ще повярвам на тази надвесена гръд, и на пръстите нежност събрали, и ще знам, че готов съм да мина отвъд, ако някой така ме пожали… “Кажете, какво да напрая за Вас…” - ще прошепне, преди да заплаче. “Съблечи се, за миг да те видя в анфас!” - ще прошепна, изгубен във здрача… …И тъй копче, след копче, след копче в нощта, ще разкрива тя своето тяло… И тъй вкопчил се, вкопчил се в миг красота, ще остана в живота изцяло! И ще светят пак в синьо вън двете брези, като в приказна нежна поема, и преглътнал най-сладките женски сълзи, ще изключа аз свойта система… 13.03.2006г. ЖЕНАТА, КОЯТО СИ МИЕ НОЗЕТЕ Жената, която си мие нозете, не вижда как в нежната вечер, на покрива седнали, гледат мъжете, дошли отдалече… Те дълго работиха в чуждата къща, тя дълго по стаите мете, не виждайки как със очи я поглъщат и здраво работят мъжете… И слязла на двора, тя пусна чешмата и дълго под струята ледна си ми със сапуна и плакна краката, нагоре за миг не погледна, дори не разбра как във нежната вечер безкрайно я гледат мъжете, - нея, жената, запомнена вечно, която си мие нозете… 06.09.2006г. МИРИС Тя каза: “Нека бъде тъмнина!” Протегна се… и лампата угасна. И аз усетих мирис на жена, - невидима, безмълвна, и опасна… Седях и вслушвах се… Ни шум, ни дъх… Опитах се да свикна с тъмнината. Почувствах се направо като плъх, в капана безпощаден на жената. Представях си, как всеки следващ миг, тя става все по-гола, по-красива… Аз бях добър съпруг, но чист лирик. А чистата фантазия убива. В нощта една мечта изшумоля, в миг нещо меко падна върху пода. И сякаш чух най-тихото “Ела!”, прошепнато от женската природа… Устата ми пресъхна. Задушен, яката дръпнах, копчето изхвръкна и звънна по стъклото срещу мен, и падна на килима, и потръпна… Извиках: “Нека бъде светлина!”… “О, спи ли Бог! О, Бог не види ли!” Но ме задави мирис на жена, и две гърди двуостри като миди… 13.02.2006г.