Общност "Поезия" на BGlog.net

Изпрати e-mail

от	*
до	* email адреси разделени със запетая
ИЛИ
Файл с email адреси:	( email адреси разделени със запетая )
Тема	*
Съобщение
Този свят е тъй крехък понякога. Всяка дума би могла да го счупи. Даже онази, неказаната, дето снощи с длани прихлупих, дето натиках със страх зад устните, а изби по прозорците и под прага, като диря на прокудено куче – да ми жари страните, през гърба да ме стяга. Този ден е тъй крехък и кратък, че не зная, дали ми се случи. Стиснах зъби и минах оттатък. И да бъда без тебе се уча. Сутрин нарочно пристъпвам боса, мълком думите газя, да угаснат. И по всички забранени въпроси ръся сол. Ръся сол и ти бягам.