В прозореца на тролейбуса съзираш твойто второ аз, като размазан грим, дъждовни капки по стъклото, но всъщност негови сълзи, изучаваш го, радваш му се, но виждаш болката му, стичаща се с капките вода, и разбираш, че душата ти е там – на прозореца на тролейбуса, намигаш и, опитваш се да я разсмееш, но гледа тя тъжно и сериозно, а нямаш време, слизаш, а в теб остават единствено сълзите – капките вода, които си успял с ръкава да изтриеш от твоята прозоречна душа.
всички ключови думи