ДО ТУК Е БЯЛО, нататък - черно.

Как искам само да бъде Вчера!

Да си повярвам, щом се излъжа,

че ще почукаш, че съм ти нужна.

До тук е Някак.Нататък - трудно.

Мъгла и спомен за нещо лудо.

Умирам бавно, но свикнах вече

да бъда близо, а най- далечна,

да се залъгвам, че пак живея...

Вървя и плача, а уж си пея.

Небе без памет е твоят поглед.

Дали нататък без него мога?