Общност "Поезия" на BGlog.net

Изпрати e-mail

от	*
до	* email адреси разделени със запетая
ИЛИ
Файл с email адреси:	( email адреси разделени със запетая )
Тема	*
Съобщение
Ръцете ми са сухи и студени като ненужни корабни въжета. Очите ми, удавено солени приличат на препънати морета. Погледът превръща хоризонта в точка на житейското начало. Гърдите ми, прецеждат сухи стонове, дълбоки рани в здравото ми тяло. Българийо, лицето ти красиво в забрадка черна бърше си сълзите. Кавал проплаква жално, милостиво... Над тебе вече свещи са звездите. Кръстосаните чужди интереси са твоите убийци и палачи. Молитвите се пишат в жълти вестници и ехо като черен гарван грачи. Изстивам вече. Вярата изстива, щом розата на пепел се превърна. Българийо, в сърцето ми те има. Отида ли си, ще съм те прегърнал.