Общност "Поезия" на BGlog.net | Блог в BgLOG.net

Начало

Поезия Създай свой блог Пиши Категории ≡

BgLOG Поезия

Изпрати e-mail

от	*
до	* email адреси разделени със запетая
ИЛИ
Файл с email адреси:	( email адреси разделени със запетая )
Тема	*
Съобщение
Така веднъж във снежната алея Така веднъж във снежната алея видях следи: "той" бе минал с "нея". Аз тръгнах по следите и узнах какво се бе развило между тях: как тук над нея той бе тръснал клона, как там си бе изула тя шушона, за да изтърси влезлия и сняг, и как я бе придържал той, и как, използвайки таз полуизмама, стояли бяха дълго време двама, трептящи от любов, един до друг, в гората без движение и звук освен почукванетто на кълвача. И продължавайки след тях да карача, представих си аз нежната игра на двамата във снежната гора и видях как на дългата и клепка звездата на една снежинка трепка и как разтапя топлия и дъх скрежеца върху мекичкия мъх на шала му. А той не е кротувал а той , разбира се, я е целувал, мошеникът с мошеник, виж го ти! Вървях и се ядосвах аз почти и още с тая ревност във гърдите в миг гледам: отделиха се следите и без да спрат, на първия завой, тя тръгна вляво, а във дясно той. Какво бе станало? Нима раздяла? Озадачен, сред тишината бяла с ръце в джобовете си аз стоях. И изведнъж засмях се с тъжен смях: наистина те бяха тук вървели на таз алея в белите тунели, но не в прегръдка, както мислех аз, а поотделно, с разлика от час, и не любовна двойка бяха, значи, а двойка най-случайни минувачи, един за друг незнаещи дори Как тъжни са тез букови гори! И аз стоях, обзет от болка тиха по всички тез неща, които биха могли да бъдат, но - уви! - не са подобно тази среща във леса...