Скука

Скучно е на наш Емил.
Днес оставиха го сам-самичък!
Родителите му заминаха зо Кюстендил –
няма  си приятел той едничък.

Чуди се какво да стори,
види се, играе му се май.
Излеза насред бащини се двори,
но какво да прави сам незнай.

Блесва изведнъж в главата му идея,
тичешком се връща удома.
- Ей, че се гордея!
Ще си сготвя сам храна!

И вади юнакът от шкафа
сол, яйце, брашно,
Взема и ванилия – два праха.
Ще омеси днес тесто!

Сети се, че слага мам сода,
Но забрави колко туряше от нея.
- Важно е, че ще нахраня аз народа
и пред никой няма да бледнея!

И така омеси всичко,
Няколко лъжици сода си прибави...
- Аз съм Майстор Тричко!
Никой гозбата ми няма да забрави.

Сложи той във фурната тестото,
след това отиде да нагледа Шарко.
Кучето и то самичко бе горкото,
Толковаа е тъжно! И е жалко!

Когато си прибра у тях
С ококорени очи остана.
- Ах! Във пот се цял облях!
Тя каквото стана...

А сладкишът се уголемил,
Изкочил бе от фурната голяма
и нашия Емил –
побягна калпазана!

Ето, че родителите му дойдоха,
завърнаха се те от Кюстендил.
Настана цяла суматоха,
но няма и следа от синковеца мил.

Емо, къде си немирнико славен? –
викаше мама засмяна –
готвач ли искаше да станеш главен?
Ще те взема за отмяна.

Емо вече се показа,
надзърно плахо зад вратата,
таткото не го наказа,
а майката посочи към „храната” :

- В това една лъжичка сода се добавя,
така ще стане пухкав нашия сладкиш.
Това никой майстор не бива да забравя!
Стана късно вече... бягай да поспиш!