Здравейте приятели! Това не е стихотворение, само начин да ви усмихна, да речем без повод :)

И другите баби имали приказки да приспиване. В тях все някоя спяща красавица ще се убоде на вретено, пък после трябвало да се разкаже какво е вретено и как се преде с него. Или змей ще пази някоя и друга ябълка, докато цяло семейство братя се състезава да го погуби. И по тези приказки, дума след дума, слизал Сънчо и омотавал децата в меко пашкулче. Ако преди това не е приспал бабата.

Ама моята не заспивааа. Има си цял кош приказки, лъскава прежда и вълшебна игла. Тя проблясва между пръстите й, тихо потраква и й помага да нареди думите. Баба има изкуствени зъби и между тях току се търкулне някоя стара дума и заседне между другите. Тези думи са тайни, никой вече не ги ползва, защото са силни и дъхави като Великденски здравец. С тях приказките стават истински и когато заспиш,продължават. Баба ми каза.

Една друга вечер разбрах, че иглата й също е вълшебна. Тя не ми казва, но аз изведнъж усетих. Сутрин на иглата винаги има кръгло каренце. Понякога е бяло, с много дупчици. Тогава баба е била тъжна. И без приказки зная. В дупчиците се скриват всичките й сълзички, иглата ги пробожда и хоп! вече не боли. Като ударено вчера коляно.

Но ако е разказвала хубава приказка, плетката винаги е цветна. Иглата сама я прави,пръстите на баба само я придържат. Откъде се взема цветната прежда, сигурно и гаргата не знае. По каренцето има възелчета, това е, защото баба си поема дъх насред приказката. И докато мълчи на най-интересното, в кълбото стават възелчета, защото и нишката е нетърпелива за приказка.

Веднъж баба си загуби иглата. Търсихме, търсихме, тя с очилата, аз с боси петички, но не можахме да я намерим. Беше се скрила, вълшебницата. Тогава баба загаси лампата и започна да ми разказва приказка без нея. Приказката беше дълга и хубава, с много тайни думички и едновремешни хора. По средата на новата приказка баба аха да заспи, но думичките я надвиха и тя продължи да разказва. Чак докато по тях слезе Сънчо и ме отведе.

А на сутринта,що да видим! До очилата на баба – плетка. Шарено каренце, със ситни цветчета.Толкова шарено май не сме имали. Всякакви цветове се разливаха, като в градината с ружите на баба Стояна. До него стои иглата, смее се и блещука.

Баба ми го даде. С него ще си завивам куклите, докато науча всички думички.