Не желая аз на този свят

прегръдка последна да ми

                е хладната земя.

Не желая гроб да имам,

на него обичните ми хора

             за мене да тъжат.

Искам аз от този свят да си отида

 в огнена прегръдка,пламъкът

да стопли за последно изстиналото

                          ми сърце.

Искам вятърът, прахът ми да

 разнася над Осъм и нашето

                                 море.

Нека последен знак за мене

бъде край реката,някоя бреза.

Когато дойдете при нея,погалете

                            бялата кора.

  Вие, мои мили не тъжете за

                 моя изживян живот.

Аз може би  някога отново ще се

върна на този свят под формата

на дъждовна капка или нечия

                                       сълза.

Ще погаля нежно кожата ви хладна

 и  ще усетите отново

 любовта ми,събрала се само

в една,едничка капчица вода.