Общност "Поезия" на BGlog.net

Изпрати e-mail

от	*
до	* email адреси разделени със запетая
ИЛИ
Файл с email адреси:	( email адреси разделени със запетая )
Тема	*
Съобщение
Черна нощ. Къщи и дворове мрак поглъща въздуха във черна пелена превръща, а луната свети горе бледна като призрак над затвора дебне и в килията нахалнo пръсти пъхва, а затворникът тежко въздъхва. Свойта участ- той презира! За една жена сърце умира да целува, да прегръща да са в дух и тяло едно и също миг любов е повече от вечността за миг любов, продал е своята душа и заменил живота със смъртта... Затворникът загледа късчето небе през решетката видно поне... и заплака, че присъдата тежка го чака всичко в живота си има цена и той ще я плати- утре сутринта.