Здравейте! Аз съм Надя, а това е първата ми публикация тук, въпреки че имам регистрация от доста време, която търпеливо отлежаваше почти неизползвана. Спомням си, че до 4-ти клас правех плахи детски опити да пиша стихотворения, които вероятно в момента събират прах в някоя отдавна забравена тетрадка. След това реших, че не ме бива за тази работа и последва дълга пауза... До тази сутрин, когато подремвайки в автобуса сътворих това:
Къде отлитат птиците нa есен, защо светът умира с тях и спира да е тъй чудесен, покрит с листа и сивкав прах...
А мислите безпомощно се реят, потъват в бесен кръговрат... Лястовиците дали там нейде пеят, или вместо полет сладко спят,
забравили за утрините топли... Усмивката, разцъфваща с деня, прошепнатите скришом думи в парк осеян със цветя...
Как искам приказки да слушам за минали епохи и земи... Плахо и уютно да се сгушвам, да се прераждам в тези две очи...
Избледняло, слънцето не топли, когато ти си там, а аз съм тук. А хилядите километри, се кискат сякаш цирков шут,
разпръсват крехките мечти като пух, политащ във небето... Игра на вятъра жестока, спри! Аз вярвам, ще те победи сърцето!
всички ключови думи