Анхиало ме вика, а аз съм далече,
там дето градът расте, но не старее,
а с копнеж сърцето е готово вече,
морската вълна за миг да го залее ...
Античен, романтичен, вечен е,
този бряг, до който ще да стигна,
в дреха от сол и луга облечен е,
от там с две хубави очи ще смигна ...
Душата ми по детски с поета ще запее,
пред тази шир с чувство за безвремие
и как над нея топло слънцето алее,
за заточеника в каменно творение ...
...
Няма значение твоите дрехи
колко са лъскави, колко искрят
щом във душата ти обич не свети
и щом във сърцето ти тлее се мрак.
Няма значение твойта усмивка
колко е бяла и как тя искри,
когато отвътре си счупена мивка
и няма лекарство, а само боли.
Няма значение колко богат си
и колко имота има зад теб,
щом без приятели скиташ в деня си
и щом най-тъжния, снежен човек.
Но има ли слънце в душата ти бедна
пак ще изгрееш дори през ...
ОТВЪД II
Душата ми е старо вино,
нектар, от който пият боговете...
всички ключови думи