В прозореца на тролейбуса съзираш твойто второ аз, като размазан грим, дъждовни капки по стъклото, но всъщност негови сълзи, изучаваш го, радваш му се, но виждаш болката му,
стичаща се с капките вода,
и разбираш, че душата ти е
там –
на прозореца на тролейбуса,
намигаш и,
опитваш се да я разсмееш,
но гледа тя тъжно и сериозно,
а нямаш време,
слизаш, а в теб остават
единствено сълзите – капките вода,
...
всички ключови думи