Съгласен. 

Сегашната система на възпитание на младите е безнадеждно, ама наистина безднадеждно остаряла. Тя отразява един материалистичен бездуховен модел, който докара човечеството до ръба на най-голямата духовна криза в историята му.

Нужна е радикално нова парадигма, не просто да разкрасим старите училища, да подменим черните дъски с екрани, а учебниците - с таблети. Едно истинско училище трябва да се ЗАПАЗИ и развива вътрешния свят на детето: неговата фантазия, интуиция, връзката с природата и цялата заобикаляща го вселена. Уроците трябва да се изнесат там, където е най-привичната за човека среда: природата. Логическото мислене, математиката и др. трябва да навлязат чак към 9-10та година, когато в него се развива логиката, а дотогава да се работи изключително върху вътрешния му свят. Защото детето се ражда в мълчание, то мълчаливо съзерцава, възприема и разбира света, далеч по-съвършено от нас. И не е нужно да го лишаваме от това.

Но ние, хората сме загубили тази вътрешна тишина. Вместо нея са ни научили, пак в същите училища да МИСЛИМ -  заменили са естествената тишина, с която се раждаме, с един безкраен бъртвеж в главата ни, който не ни оставя нито за миг. Да, научили са ни да говорим сами на себе си. И докато отново не станем деца и не потънем във техният безмълвен свят на простота, красота и тишина НИЕ НЯМА ДА ГИ РАЗБЕРЕМ. И неминуемо ще ги тъпчем в задушните човечарници, наречени училища, далеч от природата, както правим със самите нас.  И ще ги изнасилваме да мислят и да смятат с логика, погребвайки вътрешния свят на фантазиите и мечтите.

Но най-страшното е, ако питате мен, че създателите на учебните програми, учебниците, а и самите учители са хора, които отдавна са умрели за детския свят. За тях мечтите и фантазиите са вятърничави и несериозни неща. Тези хора не вярват, че знанието може да дойде и отвътре, безмълвно. Детската душа за тях нищо не им говори. Затова системата днес е такава -детето отива в училище да му бъдат вменен вкочанен старчески светоглед на света, да бъде научено от някой друг, а не да развие заложените в него качества, гъвкавост, интуиция.

Колкото и крайно и радикално да ви звучи, но днешното училището изнасилва децата. Да, кара ги, още от първи клас да захвърлят своя естествен покой, фантазия и светоглед. Приравнява всичките с един аршин. Учи детето да познава цифрите, но не и собственото си тяло. Учи да познава цветовете но не и полезните за тялото му храни. Пълни главата му с излишни знания. В резултат от такъв начин на образование днес един автомеханик може наизуст да каже къде се намира всяка част от двигателя, но не може да каже къде се намира далака в собственото му тяло.  Знае как да почисти филтъра и свещите, но не знае как да изчисти черни си дроб...

Образованието не може да помогне, докато не отреди подобаващо място на духовното. Преподаването на научни дисциплини, които са непромокаеми за нещата, отиващи отвъд материалното, т.е. за основните принципи на съществуването ни, не е в състояние да образова човека, и, като следствие от това, не може да бъде полезно за обществото.

В училището на бъдещето преподавателите ще са като децата. Не вдетенени, а притежаващи всичките качества на едно дете - интуиция, фантазия, игривост, любознателност. Само такъв учител би разбрал детето и би му дал това, от което то има нужда. Природата ще е класната стая на детето. Там то ще учи нагледно живата математика и биология. Трудът пък ще го облагородява. Нима е толкова трудно?

http://youtu.be/h5yXP92Ff60

 

Моля ви, не ми казвайте повече, че нищо не се променяло към по-добро! 

И това ако не е положителна промяна! Гледайте обезателно филмчето, подсказано от Любомил!

Благодарим, Любомил!

Добре дошли сред нас, Любомил!  

Дано успеете да се ориентирате добре тук. Както ще разбрете скоро, тук е мястото, където сред другите интересни неща няколко луди глави проектираме "Новото образование" за нашите деца.

Между моето/нашето и вашето виждане за образованието изобщо съществени разлики няма. Важното е сега да се обединим около една обща визия за бъдещето на училищното образование. Първо да изясним какво го желаем преди да се заемем със строежа му. Ние я имаме! Ние работим по нея от 2007 г. Ще кажете: "Много време!".

Аз казвам: Mного, ама тая работа е много отговорна, а и главите "овират" бавно. И обрисуването на образа на бъдещето се оказа... неочаквано трудно за повечето от нас. (Вие как сте с фантазията?  Ще успеете ли да си представите образно, цветно и ясно бъдещото училище/детска градина? Какво става, как живеят там големи и малки? Какво е станало, та и ресурсите са достатъчни, и бюрокрацията ефективна?) Като бетонирани бяхме в настоящето. Обаче днес сме единствените формулирали визията си. Ако не сте го направили вече, изтеглете си я от тук.