Надявам се, че съм ти била полезна!
Може би се учудвате на необичайното граматическо съгласуване в словосъчетанието закрити врата. Тъй като отговорът се крие в историята на българския език и сравнително малко хора го знаят, не мога да пропусна възможността за публично обяснение.
В старобългарския език съществителното име врата е било от ср.р. и е имало само форми за мн.ч. (pluralia tantum). По силата на тогавашното граматическо съгласуване определението към него (прилагателно, причастие) също е било в мн.ч.
Впоследствие врата е била преосмислена като съществително от ед.ч. и заради окончанието -а е преминала към имената от ж.р. Все пак в някои словосъчетания се е съхранила старата морфологична характеристика, което обяснява и формата за мн.ч. на причастието в закрити врата.
В Българския национален корпус открих доста подобни примери (434 резултата): градски врата, пътни врата, входни врата, черковни врата, райски врата и др. Сред тях бяха и известните от Ботевата поезия чужди врата (Хлапак дванайсетгодишен,/ овчар го даде майка му,/ по чужди врата да ходи…), проходът Траянови врата и дунавският пролом Железни врата.
Аналогични са словосъчетанията с друга дума в българския език – уста: отворени уста, големи уста, широки уста, пълни уста. Съществителното уста също е било от ср.р. мн.ч. в старобългарския език и е извървяло граматическия път на врата – до ж.р. ед.ч.
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи