Понеже е слънчевоq ще пробвам оптимистична теория като контрапункт на напълно реалните рискове, посочени от Бабев с точни основания, както винаги.

1. И този и следващият министър ще трябва да убедят родителите и учениците, че системата за външно оценяване мери поне минимума на образователния резултат на децата. За целта, изясняване на въпроса какво е минимумът - си става централна грижа на МОН (от съществената част останалите си грижи последното се разтоварва в момента, чрез т.нар. децентрализцаия). 

Така, че не е съвсем невъзможно да се насочат значителни ресурси в "изясняването" на учебния план.

Не знам  как ще преодолеем  неспоспособността си да работим в екип, но може би фактът, че каквато и конфигурация да има експертната група/комисия/комитет по "изясняването на учебния план" тя ще има 100 000 критици, ще се окаже най-сетне мобилизиращ и предотватяващ глупости.

Друга възможност е (не се смейте) да направим участието в експертните комисии платено - в смисъл не експертите да получават хонорари, а да плащат за правото за участват в комисиите. За учителите-експерти, които искат да участват при тези условия, аз лично се наемам да направя кампания за набиране на средства, за да си платят правото на участие. Така поне един път комисиите няма да бъдат анонимни и ще сме що годе сигурни, че в тях няма хора, които спят за да вземат някакъв мизерен хонорар. Как ще спрем лобитата на издателите на учебници не съм измислила още, но с обищ усилия трябва да ни хрумне нещо работещо и в тази посока.
 
2. Този път трябва да се започне от обратната страна - не от отделния предмет, а от междупредметните връзки. Това е май единственият начин да се постигне оптималното разпределение на часовете между дисциплините. И някак си мечтая, че при ясно заявен такъв подход, всяка професионална гилдия на преподаватели ще има интерес да си изпрати най-оптните и най-убедителните представители в комисията. Чак като стане ясно коя дисциплина в каква пропорция и в какви връзки с останалите дава минимума, тогава трябва да се оплетат красивите вътрешни структури и евентуално - разните нива (ако ще има профили за децата с интереси в съответната област. аз не съм против по принцип, само ми се иска това да става на ниво училище и да има някакъв гъвкав механизъм за него, естествено при гарантиран общообразователен минимум).

3. Така или иначе - ако не се намери начин да минем отвъд сепаратизма на науките в училище и окопните войни помежду им и на всички заедно срещу БЕЛ, децата ни ще излизат от училище с багаж от ....много загубено време и никакви умения за учене - т.е. осакатени спрямо действителността, която ги кара непрестанно да учат нещо ново. По-добре е да прекараме 1 година в див и колкото е възможно по-публичен дебат за това какво е минимумът и какви елементи на всяка от науките могат да доведат до неговото постигане, отколкото още 10 години децата да "убиват" учителите си в час в въпроса "Госпожо, а това защо го учим?".

4. Така е, но имаме късмета да сме част от някакъв споделен процес с други 27 страни, на търсене на начин децата да имат 6-8 ключови умения къмто края на задължителното образование. Можем за сега да се съсредоточим върху тяхното осигуряване, докато дебатът за оптималното съотношение на знания и умения си се развива? Той така или иначе е вечен.

Има  облагодетелствани колеги, които всеки месец получават не малки лекторски възнаграждения , но и с въвеждането на делегираните бюджети те не са лишени от тях, "поради собствен принос към директора". Не е ли редно, все пак изплащането на лекторски часове да бъде ограничено до минимум или въобще да отпадне имайки предвид, че трябва да се правят икономии на училищния бюджет?

Вили, нали точно в това е въпросът, че лекторските часове са по-интересни от гледна точка на училищния бюджет за директора и за учителите, които ще ги вземат (е за тях по-малко, но пак са си интересни) - между 2 преподаватели може да се разделят като лекторски часовете на още един. Така с 1 учител по-малко, директорът ще има 1 отпуска от 48 р.дни. по-малко да изплаща/разрешава и освен това ще има двама доволни учители с по 1,5 заплати по време на учебната година.  На практика не е възможно, но ако беше - всеки трети учител щеше да стане следващата учебна година "условна бройка". Като цяло Бабев е прав - ще има доста директори, които ще опитат този  начин на "икономисване". Не защото са злонамерени, а просто защото  всички начини за икономисване са добре дошли и на никой още  не му минава през ум, че от цялата ускорена фискална децентрализация такава "икономия на качество" може да се получи, че в сравнение с нея "икономията на достъп" дето много безспокои г-н Местан, ще ни се вижда като ослепително бял кахър догодина по това време.

Да, ясно!Съгласна съм с изложеното по - горе -  лекторските часове са интересни... за всички, но не е ли некоректно все едни и същи хора да ги получават? Не е ли по - добре директорът да плаща на специалист - за достойно положен и квалифициран труд, отколкото да разпределя  лекторски между  своите приближени?...Ето заради такива аномалии българското образование съвсем ще затъне /да не говорим за качество и достъпност/ Може би с преструктурирането на училищната мрежа и създаването на средищните училища доста от родителите няма да се съгласят и децата им ще отпаднат, особено при тези от ромски произход и малки ученици от начален курс, които волю - неволю,  ще бъдат принудени да пътуват.

Не знам какво е имала предвид колежката директорка в интервюто, според мен върху лекторските се дължат осигуровки, защото са част от брутната работна заплата. Не знам точно как стои въпросът с учители, които нямат норматив и щат и са лектори за по няколко часа на седмица. Може би за тях става дума.

П.С. Консултирах се на високо ниво - сега-засега няма доход без осигуровки и за работника, и за работодателя.

Увеличението на броя на учениците при нас вече е факт - РИО при нас е казало, че, освен ако училището не желае изрично друго, приемът се залага на максимума от 29 ученика в клас. За догодина се говори за увеличаване на хорариумите с 20%  или въобще премахването им - такива и толкова часове срещу толкова пари - редовни и лекторски общо, СБКО в тази сума, няма да има муравейки... Предполагам от догодина, особено там, където учителите по език и компютри са кът, ще се кара с цели класове.

Това за профилираните паралелки доколкото знам не е точно така. Работя в сграда, където има основно училище с изучаване на народни инструменти, доколкото знам за тях няма да има някакво по-високо финансиране. В средни училища с лиценз да дават квалификация в съответна професионална област - да. Но без документ за ПКС само тъй с часове по нещо си - не. И е възможно всяка паралелка в зависимост от определения стандарт на ученик да получава различна издръжка.

За мен подводен камък е това, че общината така или иначе заделя двайсетина процента от парите за себе си и общо взето не ги харчи на всички по равно, а по-свое усмотрение. В едни училища ремонти за милиони, в други - по една боя. Притеснява и това, че няма механизми за съуправление с училищното настоятелство и механизми за контрол на директора от уч. настоятелство и ПС. Струва ми се, че с новия закон МОН ще лиши ПС от всякакви възможности за вземане на решения, свързани с нормативи, пари...

paideia (с началото на коментара си: "И този и следващия министър ще трябва да убедят родителите и учениците, ..." - с неудоволствие трябва да отбележа две грешки) ме подсеща, че в момента е нарушен и друг важен баланс - между принудата за получаване на знания и интереса към познанието. Формално изглежда, че на учениците е предоставена пълна свобода в избора (прекомерната свобода винаги убива интереса), но съществува и огромната принуда - изпити за "по-добро" училище, изпити за прием в Университет, заменени (може би) от матури (тази принуда също убива интереса - човек учи само с определена цел - оценката от изпита). Когато говорим за интереса към познанието, не можем да подминем и факта, че живеем в "информационно общество", качествено различно от онова, в което сме се формирали като личности (имам предвид родените преди 30 и повече години, или поне, в рамките на шегата, тези, които се чувстват така).  Мисля, че схващането за нуждата от "убеждаване на родители и ученици" се дължи на промяна на баланса изцяло в полза на формалната свобода. Независимо от системата за оценяване, поне две трети от родителите винаги ще са недоволни. Не разбирам изобщо защо учениците трябва да бъдат убеждавани, че една или друга система на оценяване е по-добра. Така "убеждаването" се превръща в надприказване (което сегашният министър умее) с използването на смехотворни аргументи - матурите ще премахнат частните уроци, тестовете след 7-ми клас също. Практиката показва, че, в действителност, промените стимулират всеки подобен "бизнес" - достатъчно е да се погледнат рекламите на курсовете за подготовка, многобройните издания с примерни тестове и матури и т.н. ( за индивидуалните уроци няма публична информация). Това е напълно естествено - всеки грамотен икономист знае, че развитието на бизнеса се крепи на нови пазарни ниши.

БЕЛ - не трябва ли да остане без Л-то? По-точно без литературната критика? Спокойно в отделни часове може да се изучава българска и световна литература и това да спада по-скоро към заниманията с изкуство. Казано на шега, да открием профил литературно творчество, или, по-иронично, основно училище със засиленото му изучаване. (Подозирам, че ще претърпи провал, какъвто претърпя проектът за основно училище към НПМГ). Не трябва ли езикознанието да започва на по-късен етап, а не заедно (или малко по-късно) с писането? Общата проверка на 4-ти клас показа, че децата пишат значително по-зле на български, отколкото на изучавания от тях чужд език. За съжаление, от това не беше направен очевидният (според мен) извод - балансът между умението да се пише правилно и знанието, защо е правилно, в обучението по български език е изместен в полза на знанието. Защо на английски (например) да можем да пишем правилно, без да знаем що е то морфема и броя на морфемите в дадена  дума, а на български да не можем?

П.П. Честно казано аз не знам какво е морфема и може би затова не пиша правилно, извинения за "орловия" ми поглед.

Бабев, благодарност за орловия поглед! И извинения на всички, че повечето време пиша като първия човек. Срамота е, точно в този изключително коректен към българския език форум да го правя. Ще се поправя. Вече започнах всъщност.

Супер интересен въпрос за принудата и и интереса към ученето! Трябва да си направим отделна дискусия за него, като се изясни картинката с училищните бюджети и хората тук могат да си позволят да не се тормозят от мъглата около този съществен иначе въпрос. По Великден май е подходящо време. Към края на постите. ;-) Като начало само ще припомня, че през 2006 и 2007 в поне 4 различни изследвания (ето едно от тях) с участието на ученици упорито излизаше "желание за повече ред в училище" с 65-80%, което определено навява мисли за това как децата преживяват "свободния си избор" на всякакви неща свързани с училище.

От 98-ма си мисля, че литературата е изкуство и трябва да се обособи заедно с другите изкуства в предметна (културнообразователна - е дяволски тромава дума, на и предметна не е точна според мен) област в училище. Мисля го защото ми се струва, че изтече времето на националната идентичност от 19 в., от която е следствие сегашното място на литературата в училище (всеобщото училище впрочем също е от 19 в., така че нещата са си съвсем закономерни). С което не искам да кажа, че изобщо е изтекло времето на националните идентичности. Напротив - бурно ще се развиват, но по друг начин. Религиозните също.

Най-готова съм да споря за "убеждаването=надприказване" и не-нуждата децата да бъдат убедени, че системата за оценяване мери резултати. Според мен, една не-толкова-малка част от актуалните проблеми на образованието ни са пряко следствие от неразбиране. Например много директори не разбират какво означава екип от учители и защо трябва да полагат усилия за изграждането му; много учители все още не разбират смисъла на учебния план от 2000 г. и особено възможностите, които произтичат от факта, че предметите са обединени в "културнообразователни области", много ученици не разбират системата за оценяване, много общини не разбират какво огромно влияние имат техни наглед бюджетни решения за училищата, върху градоустройството и т.н. и т.н. Списъкът клони към обеми от порядъка на "Война и мир". Обединяващото между повечето неразбирания от различен порядък е, че пречат на големи групи неразбиращи в системата и около нея, да използват пълноценно налични възможности. Според мен поне. Матурите са налична възможност за премерване на минимума и изясняване на неговото съдържание. Ако децата не разберат как става меренето и защо обществото иска да знае дали всички деца разполагат с еднакъв минимум от знания и умения, като станат политици след 10-ина години, те ще продължават да смятат, че външно оценяване на минимума е "глупост", "безсмислица", "ненужност", злоупотреба с времето им и т.н. А като пораснат и им дойде ред  да управляват националната политика по отношение на развитието човешките ресурси, ще постъпват по същия начин - няма да обясняват какво правят и как то се очаква да бъде полезно.
На нас ни се пада следователно да положим усилия и да сложим в публичното пространство срещу безспорно талантливия,  но свръх зле насочен ПР на министъра и някаква друга информация достъпна за гражданите (мразя израза "широка публика" извън шоу бизнеса, където той си е на място), вкл.за младите граждани. И съм сърдита малко на университетите. Заради сравнително охотното им участие в ПР-а, който опушва яко огледалото на разбирането - подменяйки минимума с конкурс за изявени способности в определена област.

ПП. Аз само си спомням, че съм учила какво е морфема. Не и какво в действителност е.  Не си спомням как съм научила да търся информация в речници и справочници от всякакви видове. Но използвам това си умение непрекъснато. То ми помага спокойно да забравя какво е морфема. И използвам случая на благодаря на учителите, които са ми го дали.

Няма защо, paideia, да си
"сърдита малко на университетите. Заради сравнително охотното им участие в ПР-а, .."
Университетите (държавни) са точно като училище с "делегиран бюджет." И се борят за места държавна поръчка - значи по-висока субсидия. За целта трябва да се трябва да се осъществи прием. И колкото е по-лесен той за непопулярните специалност (ярък пример - ФНПП, през тази година даже се предлага да се премахне проверката на говорните способности), толкова повече запълнени места - основа за ново искане и т.н. Преди 10-12 години имаше прием по диплома (и нямаше матури). След това се въведе законовото изискване за прием само с изпит - и изпитите започнаха да се правят така, че двойките да намалеят. Накратко, приемът с матури за много Университети е връщане на старото положение.

Разликата между "една или друга система на оценяване е по-добра" и "системата за оценяване мери резултати." е, меко казано, огромна. Схващането за нуждата от убеждаване на учениците (според мен) е следствие от почти тоталната феминизация в средното образование (вече второ или дори трето поколение). Ще се опитам да го обясня по аналогия (може би неточна) с нормалното семейство (родителите не са разделени) - майката винаги е "душеприказчик" и се опитва да убеждава, а бащата привежда в изпълнение "непопулярните решения" (без обяснения и понякога противоречащи на собственото му мнение).
Не познавам млади хора, които имат нужда и възприемат убеждаването в правотата на дадено мнение с оглед на това, че така е по-добре (paideia е приятно изключение). Аргументите за "по-добре" в бъдещето могат да бъдат само от настоящето и миналото, т.е. в повечето случаи лесно оборими или просто неразбираеми за младите. Това е по-скоро проблем на отношенията между поколенията - в настоящия момент различията между "прединформационното" (моето) и "слединформационното" (17-25 -годишни) са огромни Въпрос на време е сегашните млади в образованието да видят разликата между учениците в отделенията и себе си.

По принцип не приемам данните от социологическите проучвания на пълно доверие, защото въпросите обикновено предопределят резултатите и няма да забравя никога хитовата реплика на  виден социолог : "Учениците не знаят колко е числото пи." За манипулациите  на същия и на колегата му Андрей Райчев (това име помня, другото не) за броя на учениците отнесен към броя на учителите ми е гадно да си спомням - отношението при тях беше 4,7:1, а данните на Националния Статистически Институт сочеха около 9,5:1 (да не говорим, че някъде из сървърите на МОН има пълен списък на всички учители с личните им данни, вероятно и на по-големите ученици). Отплеснах се далеч от темата.

Сакън, и аз имам мнооого сериозен проблем със социологическите проучвания за образование и политика и хич не искам да ги абсолютизирам като източник на информация. Но като патерица за проверка на разни досещания вършат работа. Най-вярвам на анонимните училищни допитвания, но се правят много рядко и често по единични поводи. Иначе човекът с потреса (Кънчо Стойчев) от знанията на учениците за  числото пи, е същият, който вкара в публичното пространство първи твърдението, че  "частните уроци са пазар за 500 000 лв.", когато средната заплата по НСИ беше 280 лв. Само дето пропусна  да каже  с какво точно изследване  е стигнал до тази информация.  После Райчев (съдружник на Стойчев в над 100 фирми, вкл. голфа в Балчик) я повтори и потрети, също без да уточнява откъде я има. А след това вече я подеха и официалните институции ...и така до днес, че и цяла промяна в ЗНП направиха, за да се борят уж с "конфликта на интереси".  Без никаква проверима информация за какво точно става въпрос и в какви размери е то.

Друга болна тема е какво прави МОН с най-пълната база данни в държавата, която притежава вече 7-8 години. Не само на големите ученици, а на всички ученици до един и на всички деца в детски градини налични и записвани, но напуснали училище/детска градина от 2000 г. до днес им има личните данни. От миналата година имат и всичките възможни данни за самото училище като физическа среда (Модул материално-техническа база). И само звеното на МОН може да ги гледа всички данни едновременно. А всяко РИО - вижда данните за училищата в региона. Трябваше и общините да си имат достъп -те до данните за своите си училища, обаче там нещо се разсъхна -  по едно време им дадоха достъп, после не го подновиха и повечето общини днес твърдят, че не могат да ползват данните. А София и Варна даже тръгнаха да си правят собствени информационни системи.  Таз една база данни се пълни от самите училища (три пъти годишно се актуализират данните - ноември, февруари и юни - националната статистика няма толкова пресни данни за повечето от нещата, които следи). Училищата са задължени са да подават информацията. Бяха задължени и още когато имаше училища, в които няма нито един компютър (информацията се подава и в електронен вид и на хартия - за някои части от нея). И на това отгоре, както писа наскоро Имхотеп - училищата трябвало да плащат абонамент за софтуера, с който се събират данните от 250 лв. годишно. Направо не ми го побира главата - да прибират от училищата пари за издръжката на информационна система, която на практика ползва само МОН?! Дали не ни управляват идиоти? Или пък някакви остап бендеровци от постмодерната епоха?  И  поне МОН да я ползваше. Ами то само бегъл поглед върху постингите  в БГлог сочи, че количеството справки искани директно от училищата, за данни вече съществуващи в информационната система, расте всяка година. С цялата тази информация, ако в БГ се правеше политика на основата на информация и данни, щяхме досега да сме отхвърчали 2 десетилетия напред по ефективност. Ама не. Ние си караме "по интуиция". Като пещерните хора горе-долу. Язък, че сме в 21 век.

И последно - не е вярно това за младите хора дето нямат нужда да бъдат убеждавани. Много от възрастните мислим така, защото те ни изглеждат категорични и много на едро обобщават и заключават често от такива висини на некомпетентност, че ни спира дъха. Ама като се замислим - това си е присъщо на съзряването. Сигурно са в по-горна "октава" от нас самите на тяхната възраст, защото не останаха много валидни авторитети да се ориентират по тях. Ако си преглътнем снисхождението обаче ("щото не знаеш, затова така мислиш, като научиш ела да си говорим"), интересни неща се разкриват.  Последната "банда" тийнейджъри с която си имах работа миналата седмица (около 50-ина) бяха по принцип категорични привърженици на смъртното наказание за причинена смърт (нямало значение как е станало причиняването), знаеха по принцип, че семейството има огромно значение за поведението на човека в училище, но училището няма влияние върху семейството и  ... като възможни решения как да се овладеят съучениците с проблемно поведение виждаха "повече възможности за срещи с учителите извън часовете" и "друга система на наказания в училище" (основно принудителен труд в полза на училището). Това не е изследване. Бяхме на гости на ученическа дискусия. След тържественото откриване, като си отидоха камерите и почетните гости, дето винаги "имат само 1/2 час", останахме 4 възрастни неучители, 2 учители и 50-ина ученици 17-18 годишни. И честно казано ми стана мъчно, че чак в 12 клас, разбраха децата, че училищния правилник се прави от училището и като се спазват определени правила и принципи  от ЗНП  и ЗЗД, в него могат да се включат и такива наказания, каквито на тях им се струват по-ефикасни от безумно неефикасните 3 (три) изброени в ЗНП. Първоначалната им идея беше да пишат писмо на министъра да оправи ЗНП и да му предложат какви санкции да впише. Ей това имах предвид по разбиране. Много енергия се пилее да се търсят възможности да се накара МОН да направи едно или друго (от читави WC в училище - до по-читав учебен план, през  читаво "външно" оценяване). А има някои неща, които могат да се решат и без вездесъщия министър. Само един пример, че и аз се отплеснах - в колко училища ви е известно да има нещо като координирана система за текущо оценяване? Т.е. да седнат учителите на педагогически съвет и да си сверят критериите по които пишат от 2 до 6 по своите си предмети на своите ученици. Да си кажат един на друг кой какви форми и методи на проверка ползва, кой е надежден и кой не. Да сверяват периодично децата с най-високи и най-ниски постижения защо и къде (по какво) ги правят тези постижения, трябва ли специален подход към тях или не. Аз знам само 2 основни и едно СОУ такива. Знам и колко е трудно да се направи  подобно нещо от колектив от повече от 45-50 учители. Обаче ме нервира фактът, че на повечето места, учителите изобщо не се и замислят, как си усложняват живота, като практикуват различни критерии за оценяване (при едни 4-ката е 6-ца, други пишат 6 ако имаш собствено мнение, трети пишат 6 ако се стараеш с все сили, четвърти "ако си им симпатичен", пети "ако са впечатлени" от състоянието на родителите ти, шести "защото ги е страх" от теб или от родителите ти и т.н. и т.н. Кой нормален подрастващ индивид, като премине през такава 12 годишна "относителност", ще може що годе прилично да си поставя цели и да се придвижва към постигането им?  Особено цели, свързани с учене на неща? И най-вече има ли някаква роля МОН в този процес? Според мен - никаква.  Даже безумната наредба за оценяването е излишна, ако има минимум единност на политиката на оценяване в едно училище.

Пайдея, държа да те поправя. Админ Л, Админ МТБ, Админ РД са безплатни за училището (т.е. държавата плаща вместо нас неизвестно за мен колко). Ние по желание сме се абонирали за Админ Про, което смята болнични, печата дипломи и някакви такива. За него плащаме към 250 лева (точната цифра не помня) на година.

Ами Имхо, пак е същото. Защото МОН така или иначе плаща и за Админ ПРО-защото го използва и той. А аз лично не виждам, защо след като не плаща за въвеждането на данни (вие го правите) да не ви подари поне модула, който ви е от пряка полза. И изобщо не отварям въпрос (това в нормалните държави е работа на ИТ фирмите), как фирмата разработила АДМИН е в силно привилегировано положение при пазарното предлагане на Админ ПРО (на който основното му предимство е съвместимостта с "безплатните" админи.

Тъй, тъй. Сиела, които разработват въпросната информационна система за община Варна, се оплакаха миналата година, че админци не им дават информация за вътрешната организация на базата данни и са се принудили да я разпарчетосват и сами да я налучкват с проби и грешки.