Признавам си, че мисълта ми често зацикля около 3–4 понятия, с които се срещам в американски книги, третиращи темата за на непрестанното учене (обикновено във фирмена или научна среда). Опитвам се да си представя как биха звучали на български изречения, които на английски са ми съвършено ясни. Ала на български ...?!

И за пореден път се убеждавам, че родните понятия, вкарани в такъв един контекст, изглеждат съвсем не намясто – или са деформирани, или са непълни, или направо сбъркани най–вероятно защото ги използваме съвършено рядко. И ми е много трудно, дори невъзможно, да ги преведа без да осакатя страшно текста, както правят мнозина други. Трудно ми е да предам на родния си език както духа на написаното, т.е. философията му, така и методите на работа на авторите му. Очевидно трябва да направя нещо, че да внеса ред и яснота  по тези въпроси (най–вече за себе си!). Може би един пълен  списък от термини с всичките им тълкувания?... Или една табличка с превода им, т.е. българския им еквивалент, в разните там случаи?

Да вземем английското learning. На български го превеждаме учене, но и учещ, и учебен. и нещата започват да се усложняват. А за думичката training ми се струва, че не трениране е най–подходящото, а пък тренировка ми звучи направо тъпо. Най–близкият български еквивалент е обучение, което никак не обичам, защото ми се струва  прекалено... еднопосочно. Така че подобни въпроси ме тормозят много...

Дори да оставим преводите настрана, в българския език си имаме някои странности, които усложняват положението допълнително. Направо се чудя как изобщо продължаваме да допускаме, че бихме могли да се разберем, като използваме толкова обширни и многозначни термини. Предвид точно тези обстоятелства, да не се разберем ми се струва най–естественото нещо на света! Противното щеше да е нелогично.

* * *

Я да видим сега какво означава думичката „уча” –  цяла една вселена. Българското уча може да означава 100 неща, а на английски имаме или learn, или study, които са две доста различни неща, говорейки за действията на учещия, или instruct (преподавам, инструктирам) и train,  говорейки за действията на учителя. На български обаче казваме:

Уча нещо, защото съм ученик.      и     Уча някого, защото съм учител.

... ала без поясненията (горните нещо или някого) настъпва объркване. Уча самò не стига.

Или, може би, трябва да уточним, че всеки, който учи, изпълнява едновременно и ролята на получаващ (ученик), и ролята на даващ (учител), понеже в процеса на ученето не е много ясно в кой момент кой кого точно обогатява?! Дали да не заявим категорично и веднъж за винаги, че когато кажа уча, трябва да се разбира раста заедно с някой друг в резултат на съвместния ни труд? ...?!

Всъщност възможно е (моля историците на българския език да кажат тежката си дума) значението на самичкото българско уча да е объркващо само привидно. Може да се окаже, че в него Творецът мъдро е въплътил една перфектна логика и механизъм, който да ни връща към същността на учене-то винаги, когато изпитваме истинска въпиюща нужда да си я припомним. Тогава спокойно мога да кажа „Уча, защото съм ученик и учител едновременно.” А всеки от нас ще се окаже и учител, и ученик. Винаги! И независимо от предпочитанията му.

_______

* Публикувано първо в www.probuvdane.com, където е с въведението: "По тази тема започнах да пиша през март 2009 г., но я доразвивам чак сега, след прочита на великолепните стати за образованието на Тoлстой и половината от Presence (на Сенги, Шармер, Яворски и Флоуерс)."