Вили, в основата на разсъжденията ти е истината.

Ама много те е ядосал тоя човек, щом се е стигнало до такава квалификация...Някой ще каже, че не отива на учител да хортува така....А как се е стигнало дотук е друга тема.

И двете неща които ти правят впечатление са симптоми на заболяването на българското общество:

а) какви са личните качества на един министър на образвоанието в нормалните общества е факт с нищожно малко значение. По-хубаво е да е харизматичен, но и да не е - важното е как си върши работата и как проверяваме това, за да правим заключения. Никой не може да има лични качества, които да заменят/заместят/ преместят и пр. образователната система, заради нейните колосални размери ("засегнати" от училищното образвоание са пряко 3 млн. граждани - 1 млн. деца и 2 млн. родители, а непряко всичките 7,5 млн.). Делегираните бюджети са договорени между социалните партньори - сред които и синдикатите ви, консултирани са с общините и са част от фискалната децентрализация - така че ако те са мерилото за "студенокръвни манияци" - добросъвестно е да ги слагаме винаги в двойка - министъра на образованието с този на финансите, заедно с 240 депутати, без които Законът за държавния бюджет 2008 (с който ви делегираха бюджетите) нямаше да е такъв какъвто е. Тези последните 240 си ги избираме пряко. Колко от нас са ги питали какво и защо гласуват?

б) страхотно лесно се натиска + и -  в нета и се изпитва мигновено удовлетворение. Значително по-трудно се формулират мисли по въпроса какво да се прави? И особено трудно - какво аз конкретно ще направя? Нещо не намирам много училища, в които учителите да са обсъдили с директорите (най-близкия до вас разпоредител с делегиран бюджет) проблемите и възможностите, които съдържа новата система на финансово управление на образвоанието. За вашето конкретно училище. Иначе "изобщо въобще"  всякакви твърдения са възможни. Жалко, че колегите от училищата които "спечелиха" от системата на делегиране на бюджетите, не са сред активните съблогъри.  Това прави невъзможна дискусията по същество. А тя е за "равенствата и неравенствата в образвоанието", "за конфликта между достъп и качество" и за други две три важни неща. Не за имиджа на министъра и усилията, които влага в него самият той.

Изобщо не се знае дали министър Вълчев ще остане в историята. Камо ли пък като какъв. На този въпрос ще имаме отговор след 20-ина години. Не знам дали някой си спомня министър Методиев. Нещата които той направи като министър за 1/2 мандат и вицепремиер (това да ви напомня с нещо настоящата ситуация?) в областта на учебния план, са абсолютно сравними с нещата които министър Вълчев предприема в областта на стандартизацията на оценяването по всички азимути на образователната система. И.... 10 години по-късно почти никой не си спомня за Методиев друго освен най-тъпата , но за сметка на това крилата фраза, която пръкна човекът обяснявайки реформата приблизително така: "Образвоателната реформа е като да местиш гробище, не можеш да разчиташ на подкрепа отвътре, а отвън е винаги непрестижно занимание". От Вълчев също може би ще остане само "кометата".

Благодаря, Мария ,че имам съмишленици.Дано с времето ставаме все повече.

Защото според мен това е решението на проблемите ни - учители, деца, родители, обществото като цяло, да се научим гласно да изказваме мисли, да отстояваме позиции и да защитаваме  себе си с аргументи.