Освен, че както вече ви известих, филмът към едноименния мюзикъл е невероятен, намирам музиката му за фантастична. И не само нея, ами и тесктовете на песните. Само гений може да достигне до такова единство на текст с музика, такова единение, което направо да те разтърси! Андрю Лойд Уебър... нямам думи направо. Приложила съм един мой нескопосан превод на една от най-хубавите песни от мюзикъла, поне да ви покажа малко от красотата им. Ясно е,че аз не мога да придам тази поезия на музиката от оригиналния текст, но поне ще си направите заключение как страстта блика от всеки един ред. Вижда се, че не е нужно да се пее за гърди, баджаци и за секс в прав текст, за да се разбере, че за това става въпрос и да се усети силата на желанието. Надали ще можете да усетите всичко от това, което съм превела, но поне се опитвам да ви накарам да чуете музиката или да гледате филма, за да го усетите наистина...

Фантомът: Ти дойде тук, преследвайки най-скритите си желания,

преследвайки онова желание, което до днес таеше дълбоко...

Аз те доведох, за да изгорим и слеем желанията ни един към друг

Мислено ти вече ми се отдаваш, отпускаш сетивата си и напълно ми се отдаваш...

Сега си тук с мен, не мислиш за друго - ти си взела решение...

Няма връщане обратно, не поглеждай назад!

Игрите, които играхме досега вече са към края си...

Забрави думите "ако" и "кога"!

Няма смисъл да се съпротивляваш...

Недей да мислиш и нека сънищата ти се сбъднат!

Какъв е този изгарящ пламък, който залива душите ни?

Кое е това безумно желание, което ни обзоръжава?

Каква сладка съблазън ни предстои!

Сега, когато не можем да се върнем назад,

прекрачвайки последния праг,

какви неизказани и лични тайни ще научим?

Няма вече връщане назад...

Кристин: Ти караш думите ми да губят смисъл,

речта ми се превръща в мълчание.

Дойдох тук без да знам защо.

В мечтите си вече си представях двамата с теб виещи се в едно,

беззащитни и тихи

и ето тук съм с теб.

Без да мисля за друго,

направих стъпката, реших се...

Не можем да се върнем вече назад ,

любовната ни игра най-накрая започна...

Забрави за правилно и грешно!

Един последен въпрос -

колко още трябва да чакаме преди да станем едно?!

Кога кръвта ще закипи, спящата пъпка ще разцъфне?

Кога пламъците най-накрая ще ни погълнат!?!

Заедно: Няма вече връщане назад! Прекрачихме последния праг, минахме моста, така че да го оставим да гори

Мина моментът, в който можехме да се върнем...