Общност Музика на BgLOG.net | Блог в BgLOG.net

Заглавна страница

BgLOG Музика

Изпрати e-mail

от	*
до	* email адреси разделени със запетая
ИЛИ
Файл с email адреси:	( email адреси разделени със запетая )
Тема	*
Съобщение
Вчера постингът на Сечко, освен че ме размисли, отключи светли спомени от детството и аз отново си спомних за една песен, която съм я слушала няколко пъти в един-единствен ден от живота си и никога повече не я чух отново. Била съм може би пети или шести клас, когато отидохме на село, на гости у баба ми. Всяко ходене там ми носеше неописуема радост, защото това кътче беше оазис на смеха и веселието. Вуйчо ми, когото много обичам, човек с техническо мислене и голямо въображение, беше домъкнал тогава отнякъде грамофон с няколко плочи и го беше вързал по един интересен начин така, че да озвучава цялата къща и двора. Между няколкото песни, тогава чух и тази, за която ви разказвам. А на мен музиката ми въздейства по особен начин – много силно и трайно. Може да се каже, че една мелодия влиза завинаги в съзнанието ми, дори ако съм я чула само веднъж. Спомням си, че за изпита по музика в университета ни бяха дали да научим 200 упражнения по ноти. Тогава вкъщи дойде колежката на майка ми, която преподаваше музика в тяхното училище, изсвири ми ги само по веднъж и си тръгна. Дори на мен ми стана чудно как съм успяла веднага да ги запомня, защото където и да отворех учебника, в момента щом погледнех нотите, можех да изпея без проблем упражнението. Това отклонение беше само с цел да илюстрира моята музикална памет. Де да можех и друго да помня така, както музика, щеше да е прекрасно, но уви – там нещата стоят съвсем другояче. Да се върна на темата. Тогава, в онзи прекрасен ден, песента за бялата къща така ме грабна, че аз прилежно си записах текста, за да не го забравя, след което той беше преписан в тетрадката с песни. Тази тетрадка, която никога не съм наричала песнопойка, но точно такава се явяваше, съдържаше най-доброто от българската музика, което чувах. Почти всеки ден с моята приятелка от ученическите ми години сядахме на някое тихо и усамотено място и изпявахме песните, които ни харесваха. Та тази тетрадка с времето се беше разпаднала, листовете й бяха вече в насипно състояние, а от няколко години вече и не мога да я открия. Съмнявам се, че по погрешка може и да съм я изхвърлила. Въпреки че текстът на песента за бялата къща си беше заминал заедно с тетрадката, аз продължавах понякога да си пея песничката, без да съм сигурна дали точно така бяха думите й. Вчера обаче изпитах остра нужда да си я припомня, след като прочетох „Дисонансите” на Сечко. Исках да възстановя текста и да го напиша в коментар, но не бях сигурна, че го знам правилно. Нещо ми убягваше и тогава се обърнах за помощ към гугъл. Написах в търсачката „бяла къща” и „песен” и тя ми изведе едно парче на Тоника, при което заглавието „Бяла къща с двор зелен” даже се дублира с началния стих, но всъщност е една съвсем, съвсем друга песен. Другото, което извеждаше търсачката, беше някаква стара градска песньовчица, която започва ето така: ”Малка къща в двор зелен беше моят бащин дом...”. Гледах текста и си мислех, че вероятно това е търсената от мен песен, защото може да се изпее със същата тази мелодия, която аз знам, но текстът й е страшно променен и не ми харесва особено. Стана ми мъчно, че песента съвсем се е изменила, явно всеки е допринесъл с нещо за припомнянето й и може би завинаги се е загубила. Ей такива ситуации обаче провокират ината ми, и аз продължих с търсенето в торенти и български търсачки. С ключовия израз „бяла къща” продължи да излиза само песента на Тоника. Започнах да пробвам на латиница всички варианти, в които „я” е „ia” или „q”, а „ъ” е „y” или „a”, използвайки всевъзможни съчетания, и... нищо. По едно време реших, че трябва да спра, защото вече изчерпах всички възможности, а и се запитах с кой акъл си мисля, че една толкова неизвестна песен, която никога не съм я чувала нито по радиото, нито по телевизията, която някога, може би през 60-те години, е била записана на грамофонна плоча, някой ще я помни, а и на всичкото отгоре ще я качи в интернет. И щях да спра с търсенето, но ми мина през ума за един последен вариант – да напиша ключовата дума членувано - „бялата”, а не „бяла”, и приключвам с диренето. Хе, не мога да ви опиша изненадата си, когато в търсачката на data.bg се появи файл със това име! Ах, казвам си, няма да бързам да се радвам, че кой знае какво ще чуя, когато я стартирам. Изтеглих я, пуснах плеъра, и първото, което чух беше пращенето, да, пращене на грамофонна игличка. О, тя е, тя е! И наистина беше тя, същата песен, която винаги ме връща назад във времето и ми разказва за онази бяла къща, със зеления двор, за белите птици под стрехите и белите пътища, които вървят към нея. Някой добър човек се беше погрижил да съхрани песничката и беше направил запис от грамофон. Също така при пускането на песничката с Windows Media Player излиза името на певицата - М. Енчева, което никога не съм чувала - признавам си. Споделих я в блога на Сечко, но това не ми беше достатъчно, защото искам да я имам и в моя блог. Освен това ми се ще тази песен да бъде чута от повече хора, и – надявам се един ден да бъде възкресена в нов аранжимент, защото тя заслужава да живее и да бъде слушана. Бялата къща Под зелени върхове зная бяла къща скрита. Бели птици под стрехите пеят с бели гласове. Бях аз птица между тях - ах, къде са те, къде са? И във сетните им песни, и във звънкия им смях. Припев: Гоних бели ветрове, бели облаци навън. Все към мойта бяла къща бели пътища вървят. Като спомен бял трепти там едно безгрижно детство с още недопети песни, с недокоснати мечти. Птиците и моят смях те са толкова далече... Ах, дали ще мога вече да се върна пак при тях...