Ох, много ми е трудно... Оказа се, че чалгата е нещо много по сериозно, от колкото предполагах. А аз доста предполагах.

И така. Аз не слушам чалга. Така поне си мислех допреди няколко години. Докато не почнах да настъпвам в джаза, който пък ми представи етно музиката. И се оказа, че не е нещо ново за мен. Изключая трите пъти около миналата нова година, когато съм влизала в чалга заведения (без спомен) и съм размятала разни части, докато същевременно търся някоя стена за опора, аз не съм слушала чалга (по своя воля). Но съм музикант. Не мога да кажа, че не разбирам какво е – на мен ми се струва много ясно що за явление е това. Както и да е, въпроса е в това, че под съществителното ЧАЛГА се разбират много неща в България. Ето как си мисля, че стоят нещата, след като изчетох какви ли не постинги, форуми и статии в интернет. Оказа се (не особено изненадващо), че никой все още не се е захващал с научен труд върху естеството на чалгата поне като музикален жанр.

Факт: Чалгаджия (тур. Calgici) свирач, музикант.
Чалгия (тур. Calgi) 1.музикален инструмент, 2. свирня, музика Извод?-чалгата не е наше творение.
Факт: Анелия, както и други певици, изявяващи се на поп-фолк сцената, е завършила джаз пеене в Музикалната академия....... Извод?-не знам...

 Нито едно от определенията за чалга обаче, на които попаднах в интернет, не отговарят на пълната истина. Защо ли? Защото думата чалга вече е придобила коренно различно значение, тук вече (рядко) става въпрос за музика. Измислиха нежното название поп-фолк, а чалгата... чалгата се превърна в нарицателно за простотия (пример: появяват се заглавия от типа “Нова политическа чалга” в. Новинар). Да, в този смисъл на думата няма западна чалгия. Няма западна простотия, която да е близка до нашата (макар американската да ми намирисва на нещо подобно). Ето какво казва един гост в  страницата на Егоист. Чалгата е закономерно явление, символ на простотията, ограничеността, безумното късогледие и култовото позьорство на една западаща нация. 

И го разбирам, като се има предвид социокултурния контекст, в който виреем. Относно това, може да прочетете един много хубав постинг, с чийто автор съм съгласна в голяма степен, макар и да имам някои възражения тук таме.

Но искам да доуточня –
Западна чалга наричам, западна музика с етно елементи. И смятам, че названието ми е доста адекватно. Намерих хора, които приравняват българската чалга дори с американския поп в момента.

«търсачите на dance хитове няма да ни чакат нас, за да ги отваряме какво да слушат»(queen_blunder)

ами защо да не ни чакат? Те имат нужда от нещо ново и свежо. От нещо с доказан ефект и все още нечуто от света. Смея да твърдя, че точно такава е тенденцията в момента и то не от вчера. Проблема е , че тази тенденция премина в нещо повече, в заемането не само на чалгата като характерна източна музика с много думба лумба вътре и кършене на снаги, ами и чалгата като ветропоказалец на изпростяването. Не знам, допускам, че позицията ми е леко крайна, защото изчетох доста неща вече и обективността ми умря някъде из резултатите на Google. Но поне почнах да се подсмихвам като чуя парчето на Шакира ;) и ми харесва.

П.п.> да се посмеем за ничия сметка на тема чалга можем спокойно тук. Обърнете внимание на преводите на чалга текстове J

вижте тук