Че не съм нормална , това е всеизвестно, но понякога и аз си се дразня, че не знам какво искам.
Онзи ден писах, че  съм студена и лоша с теб, когато сме заедно, а сега...Сега нямам търпение да дойде утре, да стане следобед, да те видя на гарата ...Ръцете ми да обгърнат врата ти, пръстите да се заплетат в косите и дълго , дълго да те целувам. Още там - на гарата. Да видят всички, че те обичам, че съм горда и щастлива да съм твоя съпруга!!!
Нямам търпение да се приберем вкъщи и да се гушнем в скърцащото легло!Да ме гледаш с онзи поглед, който ме иска повече от всичко на света, да ме докосваш бавно и нежно.Абе бавно...все едно не знам, че само да влезем в стаята и ще си се нахвърлим...2 седмици са си това, а пък сме на 22, не сме от желязо. Пак ще прецакаме романтиката...Все едно , просто толкова много искам да дойде утре и да съм  с теб , че ще ми е все тая какво и как ще правим заедно. Важното е, че ще бъдем заедно, ще дишаме в един ритъм, ще държиш ръката ми...
Обичам те, по дяволите,нищо,че съм такова магаре :):):):)
До утре, любов моя!!!!!!!!