Сто на сто не съм създадена на тоя свят с мисълта да разбивам семейни двойки (или други влюбени двойки) и въобще, да преча на человеческото щастие. Не знам де, всъщност, но не вярвам това да е била мисълта на майка ми и баща ми, докато са ме създавали.

В конкретния случай не е по-различно. Не ме разбирайте погрешно,

Ами не знам, хем не мога да му се бъркам, защото то си е негова работа, хем просто не си падам по такива изпълнения. Даже ако щеш - от уважение към мен самата.

Но все пак мишките обичат шоколад. Много при това. Трябва да видите такава мишка, за да се уверите!

И така, отидохме двамата с Басти. Срещахме го него с още двама негови приятели. Той се държеше приятелски-неутрално. Разказа ми, че това е била баба му. Че са ходили да гледат Jesus Christ Superstar. Приятелски и нищо повече. И после зачезна нанякъде.

Изключително енергичен, направо нервак. Някак куул, но по някакъв много непринуден начин. И пиеше минерална вода, което - не знам защо - ми направи добро впечатление. Ами да, продължаваше да ми харесва, и то много, а за приятелката не мислех въобще. Но и да мисля или не, той така и така изчезна и се появи чак много по-късно. Пък и не даваше никакви признаци на интерес.

Междувременно Бастиан някъде се изгуби, а ние си денсихме с тия приятелите му. Особено с единия (другия не денсеше), за който реших, че май е обратен. Оказа се, че не е ... ама наистина приличаше, заклевам се, просто с тая опита ризка и панталони.... А имаше невероятно положително излъчване и познаваше огромно количество хора наоколо.

По едно време той пак се появи.

Но то ... то просто беше по-силно от мен. С усилие на волята си налагах все пак да обръщам внимание на другото момче. Третия (онзи дето не денсеше) някъде се загуби.

"Приятелят ми май те харесва", ми казва Фло.
"Ами, ами, не ме харесва", отговарям.
"Харесва" е силна дума за дискотека, особено когато човек си е пийнал повечко. То е ясно, че все пак ще пробва

А музиката беше хубава. Ще отида пак следващата седмица.

Тръгнахме си тримата, аз си оставих колелото заключено пред заведението. И по пътя имах възможност да разбера малко повече от това, що за птица е тоя Флориан.

Готино-странна. Продължаваше да ми харесва.

По пътя спираше всеки срещнат и му искаше цигара. Всеки, всеки. И никой нямаше цигара за него. Той обаче не се отказваше и си питаше, докато в един момент не получи. Изпуши я и после пак взе да пита.

А по това време на улицата не е пълно с хора с дипломатически куфарчета, ами с груфтита и т.н. пияни типове и типки от дискотеките, които таман затварят. Но той си ги питаше всичките естествено и непринудено. А един нещо му се изрепчи и му вика "Разкарай се оттука!!! Само ме остави на мира!!!.." и взе да се пени нещо - без причина всъшност. Нашия човек много спокойно реагира, всъшност си продължи по пътя, махна с ръка и коментира: Абе тоя има нещо много отрицателна енергия и се опитва да си я изкара върху мен. Аз пък съм, казва, двойноположителна батерия.

Ясно и просто.

А аз тръгнах с тях, макар че бях в обратната посока. Вървях и си говорих с Фло - най-сетне да си поговоря с него - и обмислях паралелно с това предложението му да отидем у тях и да пържим месо на грил, защото бил гладен.

Да пържим месо на грил ... това пък какво е?

Учи, за да влезе в университета. Иска да завърши такова дето се правят филми. Приятелят му (дето прилича на педал, но не е) веднага додава "Ха-ха, порнофилми!".

Минаваме покрай някакъв пиян, който се къндилка и блуждае наоколо.

Стигнахме до Макдоналдса на гарата, единственото отворено заведение за храна по това време (беше около 5 сутринта). Всъщност мен едва ме държаха краката. Фло си купи сандвич, а с приятеля му отвънка го чакаме. Този макдоналдс сбира какви ли не хора по това време на денонощитето, ама не знаеш да им се чудиш ли, или страх да те фане. Хора, облечени по адски странен начин. Хора, които иначе никога няма да видиш. Безобидни, но странни колкото си искаш. И пияни колкото си искаш. Това е един друг свят, който аз напълно не познавам. Друго измерение и друга реалност. И не, не те бяха извънземните, ами аз. Аз с мойте дънки и блузка още от работата. Аз с мойто общо количество алкохол за вечерта: 80 грама. Не, че не пия и повечко от време на време, но бях уморена от работата и нямаше никакъв смисъл. Аз, която се придвижва навсякъде с колело. Не те, АЗ бях един фрийк!

Ето, казва ми приятелят му, докато Фло беше за сандвичи -  ти сега ще си тръгнеш с него и ще ходите у тях, а аз ще си хвана влака сам.
Той пък продава компютри в магазин за техника. Не съм толкова умен като тебе, казва ми той в тая връзка. А ти как реши, че съм умна, го питам съвсем учудено. Ами защото ти следваш, а аз не. Ах, как не обичам такива изказвания! Казах му, че според мен сме еднакво умни, но той си настояваше. Ми хубаво.

"Какво сега, ще ходиме ли у нас?" - пита Фло.

Да, това пита.

(Не съм сигурна между другото дали предложението му беше отправено персонално към мен, всъщност беше по-скоро към двама ни. Така че не е съвсем сигурно как точно да се интерпретира)

Ааааа, не - чух се да казвам - аз трябва да си взема колелото от пред клуба. Не мога аз без моето колело!

Съзнавах колко е абсурдна аргументацията ми и въобще самата идея да се кача на колело сега.
Ние с него - чух се да додавам - имаме симбиозна връзка и не можем един без друг.
Сякаш исках да изпъна докрай струната на абсурдността.

Не може, Фло, къде ще ходя у вас и какво ще правя аз у вас? Аз съм фрийк, карам колело и идвам от друга планета. А на моята планета не си ходим толкова бързо на гости.

*  *  *

А докато въртях педалите към къщи и се чудех какво е затракало малко там на предната гума, се сетих и за онзи, моя си живот, за това какво трябва да правя утре, за експеримента, който трябва да довършвам другата седмица (остават ми само още 6 човека, 6 от 60!), за дипломната, която даже не намирам достатъчно време да дописвам, за изпита ми, който затрашително наближава... за целите ми, близките и далечните ... за лютеницата и сиренето ... за Georges...

Абе трябва да го оправя това колело да не трака така.