Катеринката! Обикновено като прочета постинг, в който някой е в лошо настроение, се опитвам винаги да разбера какъв е проблемът и какво да му кажа на човека, че да го наведа на по-прави мисли. Не винаги коментирам, защото понякога решавам, че ... де да знам ... абе различно. Просто някой път не върви. Но ... и в това може всеки да е сигурен - винаги когато някой е тъжен, това е за мен нещо като аларма все едно синята лампа на полицейската кола - и винаги искам да му помогна. Даже при много хора е така, съм забелязала. Бих казала при повечето, особено тук в бглог :) Не знам дали сте забелязали някой ако напише нещо така по-сдуханичко, останалите веднага наскачват да го окуражават! Поне 5-6 коментара с благи слова!

Такааа ... а в случая ... в случая подозирам, че ти си решила да се справиш  и без мойте дълбокомъдрени коментарчета :) А между другото днеска се сетих за тебе, понеже минах през един магазин за обувки. И си викам ето сега: и Катеринката няма, и аз нямам, и в магазина няма (хубави летни обувки).

... след няколко минути размисъл : ако стрелям в тъмното, че някой, който харесваш, те е разочаровал, но ти не искаш да не го харесваш, защото го харесваш и ... абе кофти, а така, както си го написала излиза, че тоя или тая е малко зле. Такива работи си мисля.