avatar

За липсите...

Мислех да пиша за самотата или по-точно за самотността.
Кога човек се чувства самотен, кога- сам  и онова тягосно усещане, че нещо ти липсва. Липсва ти онази, половинка, която винаги търсиш и след всяко разорочарование се утешаваш, че не е била тази, за която си струва. Липсва ти нечий дъх на празната възглавница до теб, миризмата на мъж и човек, с който да се скараш, а след дългото "сдобряване" да забравиш, че е имало спор.
Липсват ти глупавите смс-чета с изтърканите думи "липсваш ми" , "обичам те" и "мисля за теб".
Липсват ти дори разхвърляните чорапи по пода и забележките "Вдигни си капака, когато ходиш до тоалетна". Липсва ти сутрешния секс преди сутрешното кафе... Дългата целувка преди всеки да поеме по задачите си. Същата целувка, която ви е връщала обратно от желание за още... Липсите са толкова много, когато се счупи оледалото, а огледалото са очите на любимия.
 И тогава ти е все тая кой ден е днес, защото отново ще заспиш сам. И заспиваш и се будиш с мисълта за него, може би той- също, но си сам...