Да се влюбиш на 18 и на 25 е различно. На 18 всеки е по-наивен, хвърля се в емоциите и не мисли после какво ще бъде. Разбира се, при всеки е различно. Някои влагат повече чувства, други по-малко.
На 25 вече всеки е имал няколко раздели (кой повече, кой по-малко) - независимо какви са били, всички раздели са неприятни. И с всяко следващо влюбване ми се струва, че вече се пазим да не се впуснем и в тази авантюра, но накрая резултатът е един и същ.
Мислех си скоро за това. Дали колкото ставаме по-възрастни, ставаме по-сдържани и по-трудно се влюбваме, страдаме по-малко след това и изобщо по време на връзката с някой? Или е точно обратното, все повече ни боли, като ни нараняват?
И къде е логиката? Защо, когато вече имаме опит и знаем, че нещата не са толкова розови, пак хлътваме ужасно много и пак не можем да спрем да се виждаме с някой, който знаем, че ще ни нарани?
Мислех си просто, защото аз обичам да обичам и да ме обичат и изобщо за тези работи мисля доста... Как е при вес?