Как сладко спиш, ти, мили мой -
душата ти е потопена във покой...
Дали сънуваш ангели във този час?
Дали от малко облаче ти се усмихвам аз?
Дали пък пламъкът на нашите мечти
и радостта на нашите души
изгряват вплетени във твоя сън?
А слънцето дали показа се навън?
Уви, май облаци небето са покрили
и от света, тъй сив, лъчите топли са се скрили!
Дали е тъй? Но не - аз зная:
лъчите греят в твоя сън омаен
и щом очи отвориш в миг щастлив,
лъчите пак ще потопят във светлина света
и той не ще да бъде вече сив!