People are strange when you`re a stranger...

Супер, нова глава от поредицата!

Мислех си тия дни за тая поредица. В смисъл, за тази Яна, за това, че е измислена и обаче звучи толкова реалистично. От една страна добре, че е измислена, щеше да е жалко за момичето. А това, което се замислих е, дали това може да се случи наистина. Понеже наистина е адски добре написано, затова някак си човек си го представя като наистина ... и все пак ...

... ами сигурно може. Така реших, че може. И се чудя оттам нататъка какво би накарало това момиче да поддържа толкова време надеждата. Това му е именно странното - че времето минава, а момичето си остава безнадеждно влюбено ... защо не се отказва? Ей го пича е далече, но тя по някакъв начин продължава да се надява... и всъщност цикли на едно място. Според мен в повечето ситуации от тоя род решението идва като човек в един момент осъзнае, че няма начин да се наредят нещата както той иска. В случая: че няма да стане тая работа със Стенли. Когато нещо е наистина, наистина невъзможно, то не ти се иска вече. Но ... понякога на човек му трябва доста време, за да го разбере. А тя сега седи и си мечтае за него... а в мечтите всичко е възможно. И е логично да се чувства зле, като все не се изпълва това от мечтите й.

Според мен проблемът е, че тя е самичка и си няма приятели, които да я подкрепят. Е онзи приятел от предишен епизод можеше и да я разбере, да я подкрепи ... а той й се скара! А на нея й трябват просто и други хора, дето да я разбират, сега май само Стенли го прави. Е, как да се откачи в такъв случай...