...Обичах Ви и любовта ми може  

да тлее още в моята душа,

но нека вече туй не Ви тревожи 

не искам с нищо да Ви натъжа.

Обичах Ви безумно, безнадеждно,

изгарях и от ревност, и от страст

Обичах Ви тъй искрено, тъй нежно

дано Ви някой друг обикне както аз...

Това е един от българските преводи само, че не знам кой го е правил. Не знаех, че е на Пушкин, нито пък коя година е писано - супер Веско, много ни зарадва с мама - тя току-що ми го продиктува на български, че тя е човекът със стихотворенията на изуст в семейството

:) Това са малкото ми спомени от руския, който учихме в гимназията. Така и не го научих този език както трябва, а беше 2ри език и имахме по 5-6 часа седмично.

А превода не го бях чел, така че и аз съм приятно изненадан :)