Ще нарисувам вятър

от прашец на тичинки.

Ще приглуша прибоя,

плисващ от рапана.

Ще се похлупя с дъжд,

ще пробвам да обичам

октавите,

разсипани по залеза.

Ще си измисля езеро

със ситни камъни.

И пясък,

в който да заровя пръсти.

Ще се разлея

в мокрите ти вадички

Ще си намеря път,

от който няма връщане...