- Да му се не види... – изруга Мейкъра. Тази мадама с душа на вещица му играеше номера. Вярно, страхотна беше в червената рокля, но това вече беше нечовешко. Беше изтрила главите от блога на двама автори, а и една от авторките се канеше да абдикира под предлог, че има планове. Затова сега Мейкъра се ровеше в архивите на блога с цел да възстанови изчезналите глави на авторите и да направи копие на текстовете, защото знае ли се какво може да се случи! Как не се беше сетил по-рано! И точно, когато малко оставаше да прехвърли копията на енергонезависима памет, лаптопът изгасна, припука и на екрана му се появи съобщение за грешка: „Достъпът е отхвърлен. Вашият достъп до тази общност е временно разрешен от системния администратор” . Що за глупости са това, помисли си Мейкъра. Ще трябва да звънне на Тери да го пита дали не правят пак някакви ъпдейти. Стана, протегна се и тръгна към кухнята да си сипе една водка. В бутилката бяха останали два пръста от прозрачния еликсир. Изхвърли бутилката, взе чашата и се замисли как му беше телефонния номер на Тери. Пфу! Изобщо не можеше да се сети и звънна на Фрости, все пак тя му беше секретарка, щеше да знае нещо или поне да му даде проклетия телефонен номер. На найстото позвъняване се обади Ейс Коук.
- Хммм, кво става пич? – заинтересува се Коук.
- Не знам, но ела бързо, лаптопът изгасна и вместо съобщението за блога на смъртта вече излиза съобщение за грешка.
- Добре, идвам веднага. Само да се обадя на Фрости, тя е в банята.

След около половин час, Мейкъра и Коук пиеха водка в кухнята на Твореца и обсъждаха новото съобщение. Сигурно това е краят на изпитанията, предположи Коук. Ще трябва да се чуем с Лирика, Страто, Яничка и останалите. Ще спретнем едно купонче по случая. А, дааа, да не забравим и по-новите участници, а и другите момичета. Двамата прехвърляха всевъзможни версии. Трябваше да си набавят и картофена ракия. В тази борба имаше и жертви, но без такива бе невъзможно. От унеса ги изкара продължително звънене на входната врата. Мейкъра се надигна и бавно тръгна към входа. Отвори вратата със замах и долната му челюст увисна от удивление. В устата му можеха да влязат поне 50 мухи. На входната врата пред него стоеше Щепселинка, свободна и по-изумителна от всякога.
- Копелеееееееее, ревна Мейкъра към Коук, истина е. Бръкна с ръце в джобовете, чудейки се какво друго да каже и напипа нещо в левия си джоб. Странно се вгледа в предмета – беше едната от сините обици на Пестицидното момиче. Беше му я подарила преди да отлети за срещата със своя Ковчежник.


Мейки, напиши Епилог, моля.

П.П. Денеб, получи се една съвместна глава, :)) Мисля обаче, че трябва да е номер 68. Номер 67 е от изчезналите, :))

Слагам текста на Дона към поста,да не би да скимне на някой пак да затрива глави и да се застраховам двойно  :-)))