Заглавна страница
Регистрация
Вход
Литература
Създай свой блог
Пиши
Категории
Образование
Образование
Начално Образование
Предучилищна педагогика
БЕЛ
Математика и ИТ
Чужди езици
Нещата от живота
Бебелог
Здраве и Красота
Литература
Поезия
Любов
Музика
Туризъм
≡
BgLOG
Литература
Блогът на Смъртта - 48 - Рутинни задачи
от
pestizid
на 26.07.2009 15:00
0 коментара
,
344 прочита
Категории:
Романи
Премисляше изминалите събития. Босият мъж се бе върнал с момичето с хипарското излъчване в бара. Оказа се, че тя има празник и Босият мъж настояваше да почерпи. Седнаха на бара. Пестицид изпи едно малко с тях. Имаше повод. Освен това те й харесваха. Но отклони любезно поканата им да ходят да си допиват другаде. Все пак имаше да свърши някои неща. ...
Трябваше да подреди събитията, това щеше да й помогне да изпълни мисията. Само главата й да не тежеше така. Отровнозеленият коктейл наистина ще да е бил отровен. Стана от удобното легло. Стаята не беше кой знае каква, обикновена стая в дискретен хотел. Облече дрехите си. Черният шлифер остави в гардероба. Навън по обяд бяха ужасни жеги и щеше да бъде подозрително да го разнася. Метна раницата на рамото си и излезе. Тръгна да търси Интернет клуб. Нямаше проблем да почати от обществено място. Ковчежникът щеше да засекрети своя канал, а съобщенията, които щяха да разменят, си бяха съвсем безобидни. Вървеше бавно по улицата и зяпаше витрините, понякога се оглеждаше в тях и оправяше палав кичур над челото си. Сети се за ролевите игри на Алтаир: „Врана, врана, тук Сокол. Обади се!” Тогава й се виждаха смешни, но сега – уви не! Най-сетне видя някакво Интернет кафе. Само името му беше такова. В мрачен сутерен бяха наблъскани десетина компютри. На две трети от тях местните хлапетии играеха Count Striker и цветисто псуваха. Вътре беше порядъчно задимено. Поиска компютър за връзка с Интернет. Влезе в Скайпа и прати съобщение до потребителя Peter Jeff. В Интернет нямаше проблем да се регистрираш с какъвто и да е псевдоним. А Peter Jeff звучеше доста неутрално. Отвори два-три други прозореца – мебелен магазин, прогнозата за времето, екскурзии... все едно че се интересуваше от тези неща. След около десетина минути Peter Jeff й отговори.
ГеоргеАта влезе в Министерството. Използва това негово влизане да съвпада с обедната почивка, когато повечето от служителите са в стола да обядват и не се размотават много много по коридорите. Влезе в ретро обзаведения си кабинет и включи компютъра. Направи някои корекции в два файла и се замисли. Всичко вървеше по план. Отключи сейфа, взе две ампули и отново набра секретната комбинация. Механизмът отривисто прещрака. Прегледа докладите за корупцията. Единият беше готов от преди три дена, а другият трябваше да се редактира малко. Зае се с това. Щяха да му трябват за съвещанието в четвъртък, а дотогава кой знае какво щеше да се случи. Сега имаше време. Не му се работеше особено. Мислеше си за момичето в червено, което видя снощи в бара. Дали щеше да кандидатства за длъжността? Всички първоначални заявки щяха да бъдат изпратени до него. Той предвидливо изискваше освен CV и мотивационно писмо, кандидатурата да бъде придружена и от снимка. Все пак за длъжността се изискваше определена визия. Нямаше да назначи някоя грозотия. Стигаше му онази кобила, секретарката му. Тя беше достатъчно грозна, за да развали естетическия му усет за дни наред. Но нямаше как да откаже назначението й, тя имаше силни протекции. Само ако я уличеше в корупция или двойна игра, можеше да я изгони. Или ако най-накрая се пенсионираше. Макар че този щастлив ден наближаваше. Тъкмо се сети за секретарката си и вътрешният телефон в кабинета му избръмча...
- Шефе! – оф, какво ли искаше пак, помисли си ГеоргеАта и отегчено отговори:
- Да.
- Справките, които искахте.
Той се зачете в текста. Кога и къде е видян Грег, за странната смърт на босовете Бил, Смирноф и Филип Морис. Само Амфет Аминов се бе отървал на косъм. Но той беше изпаднал в шок и се беше покрил на вилата си, като отказваше всякакви интервюта по здравословни причини. Имаше няколко реда и за Лейдито. Полицията се притесняваше, че не е намерила куршума.
- Ха, ще го намерят, ама друг път – каза си наум ГеоргеАта и отново се замисли за момичето от бара. Щеше му се да кандидатства и да я назначи на освободената длъжност. Изглеждаше чувствителна и интелигентна. Пък кой знае как можеха да се развият събитията?
Следваща глава
RSS за коментари
Коментари
Нямате права да коментирате тази публикация.
Навигация
Всички публикации
Wiki
Общност "Поезия"
Начало
BgLOG
Литература
Дабъл проза- 2P
Приказки
Търсене
Публикации и коментари
Потребителски профили
Разширено търсене
Анкета
Колко често посещавате общност Литература?
Веднъж дневно
Веднъж месечно
През няколко месеца
Резултати
Новини
REUNION ! Сбор на старите кучета
04.07.2019
Конкурс за коледен разказ
11.01.2006
Добавени са интересни връзки
04.18.2006
Връзки
Блогът на смъртта
17 секунди
Три нощи до пълнолуние
В "Окото на тигъра"
За кожата на един Коук
Убийство в "Левски" /криминале/
В едно селце близо до Панагюрище
Общност "Поезия"
Аферата "Джакпот" - роман
1205-та
Хавански нощи
Приказки от Вълшебната гора
Общност "Добри новини"
Коледна сълза-приказка
Всички връзки
Разглеждане
Заглавна страница
Всички публикации
Алтернативна
Афоризми
Дабъл проза- 2Р
За BgLOG.net
Забавление
Култура и изкуство
Любов
Музика
Невчесани мисли
Нещата от живота
Новини
Политика
Приказки
Разкази и поредици
Размисли
Романи
Събития
Хорър
Литература
3-ти клас
Гражданско образование
Извънкласна работа
Символика
За "Общност Поезия"
Любими автори
Поезия
Проекти
България
Български език и литература
Възпитание
Интересни линкове
Религии
А За BgLOG.net
Български език
4-ти клас
BgLOG.net
Ежедневие
Животът, вселената...
Разни
Човекът и обществото
Приятели
Профил
Роден край
Ключови думи
aragorn
алтернативно
арагорн
блогът на смъртта
за кожата на един коук
коледа
конкурс
литература
москва
нова година
ногайци
общност
поезия
проза
разказ
разкази
роман
сборник
смях
шахидка
всички ключови думи
RSS емисии
Всички публикации
Коментари
Новини
Събития
Wiki
Допълнителни RSS емисии