ХЕНЗЕЛ И ГРЕТЕЛ ЗАВИНАГИ
Брат ми беше приказен човек. Всъщност – човече, защото още нямаше шестнадесет като умря. Беше по-черен от мен, с цвета на кожата, придобита от майка ни. Имаше белег от дълъг прорез, който започваше от лявото ъгълче на устата и завършваше в гъстата му черна коса на челото. Беше весело момче, въпреки трудния живот, който водехме в дома.
Първият път, когато баща ми ме продаде, брат ми ме . ...
СМЪРТТА НА КОТКАТА
24.12.09 г.
22.46 сидерално време
Любов моя!
Някога, когато пиехме чай на отворения прозорец, ти не пропускаше да погледнеш в дълбокото на костите ми, да бръснеш с ръка праха от нескопосаното ми ежедневие и да кажеш, че ме бива в сътворението на мигове.
А после да ме бутнеш от брега като калпав хлапак, който така изразява любовта си към още по-калпавата ...
Резултати
Всички връзки
всички ключови думи