За Смисълът на живота и още нещо

Как започва един лош ден? Задължително с лош секс предната вечер.

И нали все се опитвам да бъда максимално практична жена, на пук на неуспехите ми да бъда такава, решавам, че новият любовник, изисква твърде много време, усилия, ухажване и прочие ресурси, каквито не ми се иска да отделям, за точно това перо, от план графика на една прекрасна работеща котка, в момента известна още като Отново Свободна Жена. Е, затова се обадих на  един от членовете на фен клуба ми, звестен още като любовник на повикване, с прослужено време около 4 години. Така де, знам какво поръчвам – малко скучно, ама може да ме изненада, след като повече от година не му бях виждала физиономията.

Имала ли съм по- незадоволително сексуално изивяване? Ами, всъщност... НИКОГА! Ей ме на, седнала съм си на красивото хубаво дупе и се чудя дали ако аз бях се вдървила по начина, по който той беше, щеше да остане доволен. Ама нали никога не съм лежала като талпа...  Не стига, че бях отдолу, ами и свърших цялата работа. От негова страна имаше точно 3 движения – да влезе, да излезе и веднъж мръдна. 

Нужно ли е да казвам, че след подобно представяне му прекратих договора по чл. 330 т.6 от Кодекса на труда /а чл.330 т.6 е дисциплинарно уволнен/, връчих му трудовата книжка и за малко да го пратя да напусне сцената през задния вход, който се явява... е терасата ми.

За щастие разполагам с един... приятен, секси и кандидат фен, известен с красивото, българско име... Шаро. Вживява се малко в ролята си и не иска да ме уведоми за име, презиме, фамилия, ЕГН, номер на лична карта и дебитна/кредитна такава. Така или иначе, ако мине изпитателния срок ще ми трябват за трудовия договор, ама найсе. Докато е на изпитателен... Шаро е перфектното име. Че и след това. Миличкият ме караше да се усмихвам има- няма до 3:30 тази сутрин.

Предвид, че сме по средата на работната седмица се наложи да се лиша от компанията му в оставащата част от ноща. А и неговата му мрънкала, че от както се запознахме, все с мен седял.

Вероятно не е нужно да обеснявам, че алармата на телефона ми не беше, а и по принцип не е сред най- приятните ми звуци. С огромни усилия на волята надигнах котешкото си дупе. Може би има връзка и с размерите му, но това е тема на размисъл, за някой друг живот.

Станах. И веднага се ориентирах, към мястото известно като Начало на деня и Край на деня – моя компютър.

И сега е времето да спомена за новата си организационна система. Лепя листчета навсякъде... какво трябва да направя. Като “трябва” не е задължителен елемент. Само, ако имам кеф. Първата бележка  “Пусни си музика”. Не ми е много ясно защо ми е нужно да си напомням подобно нещо, но пък явно се налага. Пускам си. След, което веднага предприемам следващото действое. Характерно  за него е, че никога не ми се налага да си го напомням , по какъвто и да било начин. Бих казала, че е естествения повик на природата, нещото известно като... Смисълът на живота – ИНТЕРНЕТ. Евала, на който го е измислил.

И о, ужас, черници и смокини, капини, малини, майка му да $#№*&@$.... НЕМА ГО! Сами разбирате, че това не е начин да започнете деня си.. стресът и мъката, който изживях беше... неописуем. Дори аз с моето многословие, не бих могла да изразя в графични знаци това изживяване. Как може животът да е толкова жесток?

Казах си, че трябва да бъда оптимист. Смело се заех със следващите задачки (тях ги помня, не ми трябват бележки) като баня, какво да облека, да се гримирам ли, кой парфюм да използвам, да се накича ли с гривнички, герданчета, обици и прочие дрънкулки и други екзестенциални въпроси. Оптимистът в мен, упорито твърдеше, че положението не може да бъде толкова лошо. Говореше ми, че Смисълът на живота, не е просто илюзия, която съм сънувала и какъв живот ще бъде, ако няма Смисъл.

Така или иначе трябваше да отивам на работа. Там Смисъл има, ще се добера някак си, влачейки се по корем, с последни сили на издъхващата ми без Смисъл душа.

Разбира се, не мога да се докарам до състояние единственият Смисъл на живот да бъде (на) работа. Вярно, че прекарвам по 8 часа там, но пък останалите 16 са във вкъщи. Звъня. На ония дето за известни като дилъри на Смисъла.  Завъртя се едно лудо обзалагане дали ще ми вдигнат този път. Уж пише 24/7, но от както преспах с един от съпорта обслужването нещо взе да ми куца. То се изплаши момчето, че ще го довърша с толкова секс и взе, че се покри. Иди му обеснявай, че той далеч не е единствения за тази работа. Друг ми беше замисъла и определено не съм спала с него, за чест и слава или защото съм поддала на липсващия му чар. Обичам да имам хора във всяка институция, с която работя. Улеснява ми се живота. Освен в този случай. Както споменах обаче, аз съм оптимистка, тази версия също си има бъгове.

Звъня аз, вдига ми онуй ти момче,  като за пореден път забравя да си каже името. Не, че ми трябва, ама все пак с клиенти по друг начин се работи. Питам го проблем има ли у Лагеро, каква е хавата... Е, па проблем немало. Немало, ама имало. Питам го оти `га нема проблем моя живот няма Смисъл у нас? Да съм рестартирала моля ти се захранването! Ке го рестартирам аз като си ида, ама а да нема Смисъл! Ще потроша целия им офис и от тех ке почна. Какъв живот е това бе Боже, без Смисъл?

Отгоре на всичко така ми измърка името все едно съм спала не  сколегата му, а с него. Другия път ако си каже заглавието може да му хвърля един поглед, ако ми ареса, оти да не го минем и него.

Пътят до работата мина.. тежко. Доста тежко. Два опита за самоубийство. И двата при негледане в краката и спъване в разни неща щърчащи на твърде нямащи смисъл места, наподобаващи.. присъстие на бивш вече пътен знак на средата на тротоара. За какъв К*Р беха там, не е ясно. Бат Бойко и той мълчи. За втория такъв опит поне не бях изненада. Вече се беше случвало подобно нещо и то тази сутрин.

Вероятно именно поради всички тези стресови изживявания успях да съумея да си купя цигари. Ебати кефа е да пушиш в офиса. Всеки си е на бюрото, със Началото и Края на деня и разбира се Смисълът на живота и си пуши. Евала.

Та ей ме на, работим си. Казвам го само в случай, че някой има съмнение за отдадеността ми на това дело.

Оптимистка съм. Ако нямам Смисъл на живота след работно време, ще изпия нечия кръвчица. После дилари бол. Като тоя не оценява, ке намерим друг.

В очакване на Смисъл (Home edition) искренно Ваша и откровенно прекрасна: Котката