...

Моята молитва

- Молитвата ми чуй, но се направи, че не си го направил... Сториш ли го ще ми помогнеш да продължа напред и да се боря за живота си... моля се да ме погуби щастието, моля се да ме целунне мъката, моля се да ме прегърне страстта, надявам се да ме отмине любовта и да ме застигне обичта...

- Чух те... но коя си ти и имаш ли някаква представа за какво всъщност ме молиш?                    

- А трябва ли да имам някаква представа?! Смятам, че е напълно достатъчно да те помоля, а то си е моя работа дали знам, или не... твоята работа е да сбъднеш молитвата ми...

- Аз отдявна съм я сбъднал... ти отдавна живееш в сбъднатата си молитва... Помоли ме нещо друго.

- Не искам. Нямам нужда от нищо друго. Всъщност... моля ти се! Дари ме с очи!

- Когато станеш достойна за тях и очи ще имаш. Достойнството се спечелва трудно, а очите трябва да се извоюват... Останала е още много кръв у теб... не достатъчно си проляла, а очите се хранят с кръв. Ти имаш нужда от големи очи..., но не и от гладни очи.

- А? Нима ми е останала още кръв?! Тогава защо не я виждам?!

- Защото още нямаш очи.