Как се пре­по­да­ва­ “труд­на­та” ис­то­рия

Всяка ев­ро­пей­ска стра­на си има де­ли­кат­ни пе­рио­ди от ис­то­рия­та, кои­то се ока­зват труд­ни за пре­по­да­ва­не. Гим­на­зия­та “Йон Не­гул­че” в Бу­ку­рещ уча­ства в пи­лот­ния проект, кой­то поз­вол­ява на 1600 уче­ни­ци да уча­т ис­то­рия на ко­му­низ­ма в Ру­мъ­ния. То­ва се случ­ва за пръв път в стра­на­та, тъй ка­то до­се­га то­зи мра­чен пе­риод от съв­ре­мен­на­та ру­мън­ска ис­то­рия прос­то лип­сва. Ау­ре­лиа­н Ту­до­ри­ка е еди­н от пър­ви­те,  кои­то пре­по­да­ват та­зи ма­те­рия. Той каз­ва, че об­щият курс, по кой­то уче­ни­ци­те от пос­лед­ния клас са учи­ли до­се­га, съ­дър­жа са­мо еди­н уро­к за ко­му­низ­ма. В то­зи уро­к се об­яснява как е бил съз­да­ден ре­жи­мът, го­ле­ми­те му пред­на­чер­та­ни ли­нии и как е сва­лен. Но­вият уче­бе­н курс раз­шир­ява и про­меня зна­чи­тел­но пред­ста­ва­та на уче­ни­ци­те за то­зи пе­риод. След 2005 г., ко­га­то пре­зи­ден­тът Бъ­сес­ку осъ­ди ко­му­нис­ти­чес­кия ре­жим, Ру­мъ­ния най-сет­не за­поч­на се­рио­зен раз­ми­съл вър­ху ми­на­ло­то си и име­нно в та­зи тен­ден­ция се впис­ва пи­лот­ният проект по ис­то­рия на ко­му­низ­ма. Уче­бни­къ­т по та­зи дис­цип­ли­на е със­та­вен от мла­ди ис­то­ри­ци в сът­руд­ни­чес­тво с Ин­сти­ту­та за раз­след­ва­не на прес­тъп­ле­ния­та на ко­му­низ­ма. То­зи ин­сти­тут се за­ни­ма­ва и с под­го­тов­ка­та на пре­по­да­ва­те­ли­те, ка­то цел­та му е да по­мог­не мла­ди­те хо­ра, ро­де­ни след 1989 г., да опо­зная­т ис­то­рия­та на ко­му­нис­ти­чес­ка Ру­мъ­ния. Пре­по­да­ва­не­то на то­зи пе­риод съв­сем не е лес­но, тъй ка­то стра­на­та още не е ос­мис­ли­ла близ­ко­то си ми­на­ло. Нос­тал­гия­та е на­ли­це, а бив­ши пар­тий­ни ли­де­ри про­дъл­жа­ват и днес да са в уп­рав­ле­ние­то на стра­на­та. Оча­ква се в на­ча­ло­то на уче­бна­та 2009/2010 г. пре­по­да­ва­не­то на ис­то­рия­та на ко­му­низ­ма да бъ­де въ­ве­де­но за всич­ки ру­мън­ски учи­ли­ща.

Пре­ди някол­ко сед­ми­ци ис­пан­ска­та об­щес­тве­на те­ле­ви­зия из­лъ­чи до­ку­мен­та­лен филм, в кой­то ав­то­ри­те се опи­тва­т да раз­бе­рат как­во мислят мла­ди­те за фран­киз­ма. Ре­зул­та­ти­те за ин­фор­ми­ра­нос­тта око­ло лич­нос­тта на ген. Фран­ко се ока­зва­т дос­та из­не­над­ва­щи... Ед­на част от за­пи­та­ни­те мла­ди хо­ра смятат, че ста­ва ду­ма за ли­це от ХIХ век, дру­ги - че е ис­то­ри­чес­ка лич­ност от Ла­тин­ска Аме­ри­ка, а най-мно­го приз­на­ват, че ни­ко­га не са чу­ва­ли за не­го. При­чи­на­та за то­ва трябва да се тър­си в учи­ли­ще, тъй ка­то за 40-го­диш­но­то уп­рав­ле­ние на ген. Фран­ко в уче­бни­ци­те се го­во­ри мно­го мал­ко, по не осо­бе­но ясен на­чин и ви­на­ги в пос­лед­ни­те стра­ни­ци. От своя стра­на, учи­те­ли­те се чувс­тват не­лов­ко, ко­га­то ста­ва ду­ма за Фран­ко и правят всич­ко въз­мож­но изо­бщо да не зас­ягат та­зи те­ма. На прак­ти­ка, дик­та­ту­ра­та на Фран­ко ни­ко­га не е би­ла ис­тин­ски осъ­де­на от де­мок­ра­тич­ния ре­жим в Ис­па­ния.

Уче­бни­ци­те по ис­то­рия са на­пи­са­ни та­ка, че уче­ни­ци­те да въз­прие­мат све­та от оп­ре­де­ле­на глед­на точ­ка, то­ва спо­делят по­ве­че­то от учи­те­ли­те по ис­то­рия у нас. Мно­зи­на смятат, че вмес­то ис­то­рия се пре­по­да­ва по­ли­ти­ка, въп­ре­ки че след про­ме­ни­те се пос­тавя въп­ро­сът за пре­на­пис­ва­не на уче­бни­ци­те по ис­то­рия, за да бъ­дат ос­во­бо­де­ни от ид­ео­ло­ги­чес­ки­те из­крив­ява­ния. То­зи про­цес е съ­пътс­тван от дос­та дис­ку­сии. Ако раз­лис­тим уче­бни­ци­те, мо­жем да про­че­тем раз­ка­зи за вой­ни, за дей­ствия на дър­жав­ни ли­ца, за дип­ло­ма­ти­чес­ки ма­нев­ри, но са ос­къд­ни фак­ти­те за ико­но­ми­ка, кул­ту­ра, об­щес­твен жи­вот, съ­пътс­тва­щи всич­ко то­ва. В то­ва от­но­ше­ние уче­бни­ци­те из­глеж­дат ос­та­ре­ли, не са ув­ле­ка­тел­но на­пи­са­ни и зна­ние­то в тях не е дос­тъп­но. "Са­мият факт, че има някол­ко ал­тер­на­тив­ни уче­бни­ци объ­рква де­ца­та. Уче­ни­ци­те пи­тат къ­де да на­мерят тек­сто­ве по бъл­гар­ска ис­то­рия в ин­тер­нет, за да нау­чат по­ве­че", спо­деля учи­тел­ка­та по ис­то­рия Ил­иа­на Геор­гие­ва. Пе­рио­дът на то­та­ли­та­риз­ма е из­пад­нал от съ­дър­жа­ние­то, за да ча­ка ре­ви­зия­та на ис­то­ри­ци­те. Из­бягват се и оп­ре­де­ле­ни те­ми, ка­то нап­ри­мер те­ма­та за БКП. За да бъ­де пред­ста­вен ко­му­нис­ти­чес­кият пе­риод по-прием­ли­во, в някои тек­сто­ве се го­во­ри за дър­жав­на, а не за пар­тий­на по­ли­ти­ка, за бъл­гар­ско пра­ви­телс­тво, вмес­то за ко­му­нис­ти­чес­ко. Раз­би­ра се, че ста­ва ду­ма за ко­му­нис­ти­чес­ка­та пар­тия, но някак меж­ду дру­го­то. Уче­ни­ци­те нау­ча­ват, че е има­ло лич­ност Геор­ги  Ди­мит­ров в уро­ка за Сеп­тем­врий­ско­то въс­та­ние. Спо­ме­нат е ка­то еди­н от мла­ди­те ли­де­ри на ко­му­нис­ти­чес­ка­та пар­тия. Да­та­та 9 сеп­тем­ври е бег­ло от­бел­яза­на, за раз­ли­ка от 10 ноем­ври и съ­би­тия­та, свър­за­ни с та­зи да­та, кои­то са пред­ста­ве­ни с мно­го су­пер­ла­ти­ви. За смет­ка на то­ва в уче­бни­ка по ис­то­рия за шес­ти клас има сним­ки на дей­ства­щи по­ли­ти­ци. В по­ма­га­ло­то за 12 клас от­но­во се на­тък­ва­ме на фо­тог­ра­фии на съв­ре­мен­ни по­ли­ти­чес­ки фи­гу­ри. Пра­ви впе­чат­ле­ние, че на тях е пос­ве­тен по-голям текст, от­кол­ко­то на пос­лед­ния ли­дер на ко­му­нис­ти­чес­ка­та пар­тия То­дор Жив­ков. В уро­ци­те по ис­то­рия в сред­но­то учи­ли­ще мно­го бег­ло се спо­ме­нат и дру­ги те­ми - ка­то “въз­ро­ди­тел­ния про­цес”, нап­ри­мер. Учи­те­ли­те чес­то сти­гат до Пър­ва­та све­тов­на вой­на и след то­ва фак­ти­те се из­ла­гат схе­ма­тич­но. Та­ка си спест­яват неу­добс­тво­то да пре­по­да­ват пе­рио­да след Вто­ра­та све­тов­на вой­на. Все­ки учи­те­л мо­же по свой из­бор да из­ва­ди или да при­ба­ви някой от по­ли­ти­ци­те в за­ви­си­мост от свои­те пред­по­чи­та­ния. Нак­рая уче­ни­ци­те за­вър­шват, без да знаят ни­що за но­ва­та ис­то­рия.

Ма­нуе­ла МАН­ЛИ­ХЕ­РО­ВА
Из­лъ­че­но по Ра­дио Франс Ин­тер­на­цио­нал