Кризата и международното положение

За изборите - при положение, че месеци преди изборите се правят доста големи промени в закона за изборите, едва ли нещо ще се реши от народа. Аз лично със сигурност ще гласувам. Не защото очаквам някой да промени нещо и да спре да краде, докато аз си стоя на задника и не правя нищо по отношение на политиката на държавата. Ще гласувам, защото обичам лъжливото чувство, че живеем в демокрация, а не в див капитализъм.

И все пак имаме само този шанс в момента като народ. Просто да гласуваме всички. При никакво друго положение няма да се променят нещата.

Това е единственият ни шанс за промяна. Така сме се прецакали, че няма други.

И този шанс го имаме само щото нашите нови чорбаджии трябва да лъжат и европата, не само нас. Само, че до кога Европа, ще търпи една нова Колумбия на балканите, не знам.

Само че едно е инфлация, когато вървиш нагоре, и съвсем друго - когато се суриваш у кладенецо.

Та - в рамките на шегата - пред прага на инфлацията взимайте кредити! :)

Бели Заяко - и аз съм така! Същият подход: да си гласувам аз, че така или иначе друго не мога да направя.

Наско - май е така: парадоксите не свършват.

Мария - помня се със заплата от десет долара и родителите ми с пенсия по 3-4 долара.... Как гледахме от балкона в офиса чейндж - бюрото насреща, и как през половин час един чичко излизаше и сменяше курса....бррррррр.

Нели и тогава се справихме. Спомням си, че като имах два долара в джоба си изневиделица ми дойде една задача и след два дни имах вече 150 долара - ега ти имането.

Аз знам едно: Щом е криза - произвеждай повече и по-качествен продукт и увеличавай предложенията. Така възможностите да достигнеш до тези които са неподвластни на парализиращия страх от кризата и имат парите си и властта над тях са много по-големи.

Преди два дни бях при едни мои клиенти - продавачи. Миналата година продадох техни 30 декара. Продължават да се чудят какво да направят с парите си, след ремонта на къщата. Та съпругът ми каза: Защо ти и човекът който купи имота като се видим ми говорите все хубави неща, а останалите говорят с ужас?

Повечето от нас знаят отговора. Ако правиш бизнес, ти се стремиш да бъдеш полезен на хората, защото иначе няма да дадат парите си за продуктите, които им даваш. Успешният бизнес се прави от съзидатели. Останалото всяка сутрин възлагам на безграничната мъдрост на моето подсзнание и нещата някак си - къде по-добре, къде по-зле се нареждат.

Бъдете уверени: Ще преминем и през този друм.

А за гласуването - ще гласувам със сигурност. И ще се опитам да убедя колкото се може повече хора да го направят. За да има основание после да псувам.

Наско - рано му е на ЕС. Друга една империя има, на която баш й е време, само че ако се събори, ще ни затрупа и нас. Та бай бабо, да не те среща мечката.

Виж колкото до другата империя, тя и без нас ще си падне. По-интересното е какво ще стане с Китай, защото засега те са най-големите победители от кризата. Но да видим.

Както и да е, според мен това което Шогун ни разказа трябва само да ни обнадежди. Много. Не знам защо пак тия мрачни приказки. Положението наистина можеше да е МНОГО по-лошо.

От Китай и аз силно се интересувам. Като гледам статистиката, и на тях ръстът им намалява, и там има безработица. Но са по-добре от останалия свят определено. Стискам им палци, понеже напоследък се запознах с няколко китайци, много са готини и им желая само най-доброто. Освен това, до 2050-та година сигурно ще съм научила вече китайски (както бавно напредвам), и ако просперират, няма да съм се мъчила напразно. ;)

Колкото до империите-знам, че е виц. Но това не пречи да се дразня, когато се използва срещу нещо, в което силно вярвам, че е добро. В крайна сметка, Европа изживява най-спокойните си 50-60 години, благодарение на ЕС. Хората се познават и приемат много повече благодарение на него. Не мога да се включа в такива изказвания дори и на шега.

 Не знам, защо толкова сте се притеснили.Какво ново? България е синоним на криза! Всъщност,вие всички в София ли живеете? Защото България не е само в рамките на София-и има региони,в които основен поминък са строителство и шивачество (тая дума,не ми звучи много правилно).Има и други региони с основен поминък например-туризъм или пък замеделие и животновъдство,има и обезлюдени региони,та ако вие не усещате криза,питайте например в Малко Конаре(има ли изобщо такова място).

Уважавам опити за положително мислене-всички само това правим,но си мисля,че по-важно е да сме щастливи и в хармония със себе си,въпреки обстоятелствата.Е,криза,че кога не сме били в нея в този си живот?Но все оцеляваме и напук на всички кризи дори понякога сме щастливи!!!!

 5 лева повече или по-малко.......пари се печелят и още по-често губят-да сме живи,здрави и душата да се радва!

Вчера гледах един документален филм за корейски деца, които са твърде пристрастени към компютрите. Бяха пратени на лагер за "дигитален детокс".
Възрастните се опитваха да им покажат колко е хубаво да се играе сред пpиродата, показваха им нормални детски игри, които не вкючват употребата на монитор ...Но повечето деца казаха, че тези 10 дни са най-тежките в живота им и не могат без компютъра си.

Миналия месец пък гледах "Вавилон" по препоръка на една моя ученичка. Та там беше показана част от живота на японските тийнеджъри в Токио.
От видяното мога да заключа, че във високотехнологичните азиатски страни на децата им идва твърде много техниката. Затова губят способността си за нормално човешко общуване, губят както емоционалната връзка със самите себе си - със своите чувства, така и с другите - защото от машини не можеш да научиш как да общуваш, да чувстваш, да говориш, да убеждаваш, да отстояваш позиции.  Оттам - и усещането за безсилие. Което води пък до усещането, че животът е безсмислен.

Чух една смешка в "Господари на ефира", която ми се стори много "истинска". А именно, че американците измислили кризата, за да съсипят китайците! Не са в изгодна позиция когато при нас курса на щатския долар расте, при тях пада. За да компенсират загубата те се опитват да вдигат цените и на нас ни става скъпа стоката им, което означава , че няма как да им растат продажбите. Еврото беше с по-устойчив курс при тях, но сега доста е паднало. В момента китайските фирми се “бият” с цените помежду си само, за да имат продажби. Има и такива, които държат високи цени, защото били “ориентирани към европейските пазари”. Като цяло обаче мисля, че Китай има резерв, за да устои на кризата. Политиката им е насочена към изнасяне на производства на европейска територия. Познайте къде!? Преди няколко дни срещнах информация в нета, че следващата година в България ще се произвеждат китайски автомобили.  За обикновените служители в китайските фирми  мога да ви кажа, че не са много притеснени от кризата, защото заплатите им са намалени, но получават компенсиращи добавки от държавата. Дори се смях пред монитора един ден, когато един китайски приятел ми писа: “Не се притеснявай, ако са ти намалили заплатата, нали правителството ще ви даде компенсации...”

И вие не се притеснявайте момичета, Shogun и denijane, а учете китайски. Ще ви поканя в шанхайска търговска компания, на която се водя супервайзор

Пък за кризата в България, честно да ви кажа, аз не съм живяла извън криза (освен за един много кратък период и от него не облажих много). Винаги положението е било на ръба на критичното за моето семейство. Когато имахме най-много пари, имахме и най-много разходи. И положението беше все същото. А знам, че има места където положението е много по-зле-мама разказваше как оставила в някакво село 50ст (примерно, може и 20 да са били) бакшиш преди около 4-5 години и бабата искала да и целува ръката. Затова и не мога да разбера тия приказки за кризата у нас. Ми че тя кога е спирала?

.Има криза, има безработица, ще има много страдания и тежък живот отново за българите, нищо че не ни е за първи път ,още по лошо-защото силите ни са към края си затова подкрепям мнението на Евгени Недялков.

....България е малка и отворена икономика. Износът на страната е сравнително висок, а голяма част от него е насочена към Европейския съюз. Притокът на инвестиции също е сравнително висок до момента и също голяма част от него е свързана с Европейския съюз. С други думи, страната ни е доста обвързана икономически и финансово с ЕС.

Да, обаче, Европейският съюз вече е в рецесия, а финансовата му система изпитва проблеми и достъпът до финансиране е труден. Обвързаността ни с ЕС означава, че и България ще бъде засегната от рецесията в другите европейски страни. Нашият износ по-трудно ще намира пазари в Европа, а европейските инвеститори ще имат по-малко желание и по-малки възможности да инвестират в чужбина, включително и в България. Доколкото нашата икономика се движи основно от износа и от притока на чужди капитали, тя ще бъде засегната (и вече е засегната)................Георги Ангелов   вк Труд

– Точно когато ни е най-трудно да очакваме Божията намеса, най-силно трябва да вярваме. В такива моменти разбираме колко е трудно да се справим със собствени усилия и мъдрост. За мен това е най-съществената разлика между някой, който не само дефинира себе си като християнин, но иска да има реален живот с Бога. Светът не би разбрал идеологията, която казва: „Имаме всичко необходимо чрез Божията благодат.” Хората искат реално да им се помогне в тяхната нужда, реално да бъдат нахранени, когато са гладни. Трябва да бъдем ръка до ръка с хората, които не познават Бога! Нужно е те да видят в нас някого, на когото да се опрат. Когато минаваме заедно с тях през трудности, това ще им послужи за пример. Мисля, че светът има нужда от примери, а не от приказки....................................

.Евгени Недялков-бизнес предприемач.

А кризата, която беше 90-91-ва година, така наречената Луканова зима, беше наистина много сурова: ми нямаше храна! Пазарувахме с купони!! Карахме цяла зима на мазани филии със свинска мас и чубриза - за мляко се подреждаше опашка още от 5 часа сутринта, и с отварянето се изкупуваше всичко от магазина. По едно време пък нямаше вода (при кмета Янчулев) - караха ни вода с едни цистерни пред блока и хората се редяха на опашка за вода. Който е минал през това, малко неща могат да го притеснят сериозно.

Ела, този феномен на деца, които не могат да общуват с истински хора, понеже само седят на компютъра, мисля, че го има вече и тук, макар да сме далеч от японските технологии. Тъжно, но факт. А родителите си отглеждат децата по телефона и не могат да направят кой знае какво, за да променят нещата. То и улиците са вече много опасни...

Ксандрина, пази ми мястото - много съм навита да поживея в Шанхай! Европейските дестинации почти всички съм ги обиколила, и в момента точно Шанхай ми е градът на мечтите. Още повече с мойте двайсет думи на китайски!:)

Манка, съгласна съм с теб: светът има нужда от действия, не от празнословие.

Абе много обичам да уча езици и това е :) Езикът е най-добрият начин да се потопиш в една култура и да усетиш типа мислене на хората от нея, защото всеки език обуславя различни представи за света. Кеф голям. Подозирам, че тайландския (Тай?) ще ми хареса дори повече, нооо, засега от екзотиките, само с арабски разполагам.

Колкото до кризата, за която ти говориш, странно е, но аз изобщо не я помня. Но съм била и много малка тогава-втори клас. Помня само, че вкъщи живееха един куп хора и това много ме дразнеше.

-Тая криза е някаква измислена. Някой иска да се оправдае за някакви свои бездействия (или действия) и затова поддържа теорията. А тия банки, дето са фалирали - шефовете са си изтеглили кинтите от тях, сега са в Аруба и си пият коктейлите.

-Нещо не разбирам, каква криза? Не виждам нищо такова.

-Яко е да е криза, ако си си запазил работата! Всичко поевтинява, на дрехите намалението е 80%.