За мен Бглог е място където си прекарвам свободното време и не ми се иска да е грозно, не искам да трупам още негативизми. Тези, които ми сервира живота ми стигат. Тези дни в Свежо се коментираше, защо липсват добрите новини и защо все лошите ни заливат. Аз съм от онези хора, които искат да четат за хубави неща. Пък толкова ли си оправихме живота, че да не ни се иска да става по-хубав?! /това е копи/пейст/ 

Sluchaina според моето скромно мнение този скандал започна за отказ на достъп до определена общност. Ако Светев имаше готов материал, за образованието, защо не го помести на заглавната страница, където щяха да го прочетат всички и щяха да разберат каква стойност има и всеки щеше да вземе решение дали поста заслужава или не да е в образование. Вместо това се появи пост, които ни вкарва в поредния скандал. Ми като не го искат в Образование, да пише в Графоман, в Литература или някъде където няма да го погнат освен , ако това подгонване не е целенасочено. Ами мен като не ме искат някъде аз не се и натискам. То народа си го е казал, че като ти дават хляб го взимаш, а като ти извадят прът бягаш.

 Прочетох поста на Случайна и ще напиша и тук това,което вече написах лично до нея.Аз съм много благодарна на бглог.Всички вие ми помогнахте в тежки моменти.Тук изразявах позиция,споделях,свeрявах си часовника за положението в България и промените по време на отсъствието ми.

 Словесните "войни" ме уморяват.В действителността си имам достатъчно проблеми,за да си навличам и виртуални.

 Никого не познавам лично и конфронтациите са ми безкрайно неприятни.Това място се промени и не се чуствам уютно.Не мога да споделя или изразя позиция.Хора,които харесвам са разделени в противникови лагери и това затруднява общуването.А сметките ви ни най-малко не ме интересуват!

За първо причината.За тази първо причина ,която се случи преди няколко дни.Спомняш ли си, че ти заяви преди време отрицателното отношение към мен и за разпознаване кой ти е приятел поясни ,че се определя с обръщението.Говориш към мен на Вие значи не съм ти приятел.Но преди нова година ти даже ме поздрави и там обръщението ти е на ти.И хоп преди няколко дни се появи първопричината и веднага смени обръщението.Ако прочетеш спама, които си получила по лични обърни внимание  на думата скандално Заявявайки скандално то е ясно, че ще е оспорвано.Но и има и друго в самата първопричина обръщенията са очевадни и дразнещи,обиждащи.Не може да се казва Гладния вместо Главния то е ясно кой се визира.Но става въпрос и за пари.Това прочете ли го .И този, който ги дава като заяви ,че няма да ги даде нещата си дойдоха на място.Сега това е ехо на НИЩОТО.

Скандалът може да е за отказ на достъп, но това е само върха на айсберга, който всички виждаме, но всички знаем, че на дъното има интрига, която започна още преди празниците и продължава и сега, но това, което не беше предвидено е че хората наоколо просто не желаят да участват.

Както казах вчера порасналите хора сами си взимат решенията за присъствие или отсъствие и трябва да си носят отговорността без да очакват молби и теманета.

Чудя се дали ако за известно време (6-8 едмици) се "скрият" - гласуването и броя на посещенията, това няма да подейства като успокоителна терапия на съблогърите, които изпитват специално влечение към тези две "доказателства за значимост"?

Друга възможност - админите си вземат "1 месец офф". Гласуването и брой на посещенията си се виждат. Ако може и гласуването да стане неанонимно - ще е префектно.

ПП. Лична молба към Светев и админите, с които той си общува по админски дела: пари, реклама и пр. съществени работи, пльоснати частично и безконтекстно пред очите на обикновените блогъри по повод конфликт, за който никой вече не се ориентира каква по дявлите му е причината, пораждат неоснователно (надвам се) съмнение, че спорът е за принципи и свобода. Моля, продължете си тази част от спора - там където сте я започнали, а не "на мегдана". Таман, ако случайно (дано не) тя е истинската причина за "възпалението", като изчезне то ще разберем всички, че сте намерили правилното решение.

Откъде да започна? Аха, да. От началото. Разбирам, че всички търсят началото на скандала.

То датира отпреди много време, с постовете на Светев в „Образование”, в които той си постави за цел да окарикатурява и маскари учителите. Последваха приятелски съвети от мен към него за съобразяване с останалите – тогава аз все още го приемах за приятел и искрено му съчувствах, че е уволнен от училище, мислейки си, че е станал жертва на огромна несправедливост. Само че ефектът от опитите ми да се разбера с него беше нулев.

Той продължи с твърдата линия, в резултат на което възникваха грозни дискусии и съвсем основателно колегите ми възроптаха. Създаде се една изключително неприятна атмосфера, която не можеше да бъде нормализирана по друг начин освен чрез прилагане на правилата на общността.

По-късно се появи Достоян, който започна да пуска провокативни постове по адрес на учителите, представяйки ги като прости и некадърни същества, незаслужаващи уважение, и ги противопоставяше на учениците. Действието се развиваше на главната страница и също предизвика неприятни емоции заради грубия тон, обидите, подигравките и некоректния начин на водене на спор.

Още по-късно се появи ти, Случайна. Спомням си, че още с първия си коментар ти подкрепи позицията на гореспоменатите да се плюят учителите. Нямам време сега да търся линкове откъде започна всичко, но ето този твой коментар намерих:

Странна работа, понякога от четене на постинги забравям , че учителите не всичките са откачени лелки . Светев, успяхте да повдигнете смазания ми идеализъм и оптимизъм, за което съм страшно благодарна. Точно това се надявах да срещна - мислещ учител. Добре, че ми се случи, защото почти се бях отчаяла.

И така, напрежението на главната страница растеше най-вече заради омразата към учителите, която няколко човека държаха да афишират непременно, на всяка цена. Неприятните дискусии несъмнено повлияха на желанието на много блогери да споделят своите мисли и чувства, защото нападките, обидите, подигравките и злобата се настаниха трайно в някои коментари и постинги.

Само че на много хора им дотегна всичко това и най-често го изразяваха с отрицателно гласуване. С напускането на достоян се поуспокои обстановката. Наскоро светев не се сдържа да напише ето това и то преля чашата на търпението и на най-търпеливите хора тук.

Сега Случайна тъжи за своите приятели светев и достоян, но някак не мога да й вляза в положението. Както разбирам от написаното, тя иска реалната ни действителност с конфронтациите и негативизма да я пренесем в блога и да я пресъздаваме в отношенията си помежду си. Това е нейно мнение, с което не съм съгласна, защото идеята на Бглог не е такава.

Някога преди четири години, когато се регистрирах тук, пишеха невероятни хора на всякакви теми. За живота, вселената и всичко останало. Никой никого не обиждаше и цареше красота, топлина и уют. Блогът ни беше прекрасно местенце за споделяне на най-съкровените ни мисли, без да се плашим, че някой ще злоупотреби с това.  

Днес не е така. Това място се промени до неузнаваемост, защото позволихме да стане копие на грозната действителност, в която живеем. Съзирам все по-често думи, пълни с омраза, злоба, ирония, подигравка, обида, отправяни към пишещите, които нараняват и от които много боли.

Не, не искам да присъствам там, където липсва толерантност и доброта. Нямам нужда от това, защото за мен истинските неща не изглеждат по този начин.

Ето сега като чета, че съм искала да бъда център на нечия вселена, безкрайно се изумявам от написаното. Че съм навирала някого, където не му е мястото, ми е много чудно, защото нямам представа за какво иде реч. Всеки сам избира мястото и ролята си в нашата социална мрежа. Всеки сам решава кои да бъдат неговите приятели.

Всъщност думите сами по себе си не са важни. Важното е, че някой за пореден път се стреми да засегне някого, иронизирайки го. Не виждам смисъл от подобно общуване. Такъв модел на общуване е неприложим в условията на социална мрежа и би я погубил.

И сигурно щях отдавна да съм напуснала, ако не бяха хората, които харесвам като Тери, Шогун, Шели, Ген, Професорът, Белия Заек, Дарла Дейзи, Галя Трифонова, Диди Ф, Копривката; още доста блогери, които напоследък пишат все по-рядко тук; много колеги от „Образование” и май всичките начални учители от „Начално образование”.    

Може ли да попитам нещо и да не може ще попитам.

 Защо други, странични хора, с етикет виртуални приятели водят диалога с админите, за спорове, които касаят администрацията, а тези които трябва да си искажат позицията никакви ги няма? И не ми казвайте, че са напуснали, защото съм сигурна, че не са.   

Начинът, по който прави това Светев е показателен. Има си правила и те трябва да се спазват. Уморен съм вече. Какво се оказва? Че всеки, който е несъгласен с администрацията може да прави каквото си иска? Това вече преминава всякакви граници на нормалното. Свободата не означава свободия. Това трябва да се разбере от всички. Запознайте се по-обстойно с "творчеството" на Светев и сами ще си създадете мнение поради что е нежелан в Образование.

Не знам,Диди!

Споровете явно няма да имат край.И това връщане в миналото ми напомня за развод(раздяла)между хора,които страшно се обичат,но колкото повече се стремят да оправят положението с приказки,толкова повече го усложняват и се налага да се разделят,за да преустановят болката,която си причиняват!

Това мили деца е показно,как се стига до раздяла!

Е, въпреки проявеното от мен търпение успяхте да ме изкарате от кожата ми. Защо съм си въобразявала, че контактувам с големи хора и мислещи личности, не знам, но явно е моя грешка.

Ген, прочетете внимателно какво съм казала, защото никога не съм говорила за приятелство с вас. Няколко пъти споменах, че явно имаме кардинални различия, което означава, че аз упорито не смятам, че евреите са убийци и не ми пука дали са инвестирали в българската икономика понеже сме ги спасили някога.

Куин Блъндър, да, коментирала съм точно с тези думи поста на Светев в който той разказваше за някакви побъркани лелки. Вие лично решихте, че е удачно да се засегнете - ми да се застрелям ли очаквате?

Аз имам опит с поне 10 некадърни учителки в момента, а вие ми заявявате, че не е възпитателно да говоря тъй на горките околни, защото учителското съсловие се обижда.

Ами аз пък жестоко се обиждам от някаква учителка, която си мисли, че може да "облагородява" родителите с извънкласна работа. Аз съм професионален психолог и ежедневно понасям детските травми от това облагородяване на деца и родители. Какво си мислите, по дяволите? Не само вие сте професионалисти. Дръжте се като големи хора и признайте и собствените си грешки. 

 От дискусията, която се проведе до сега аз запомних две неща за мен.Не че не съм ги знаел ,но вече и като примери ще ги давам при спор.Едното е ,че в най -свободолюбивия вестник има човек ,който разрешанва кое правилно и кое не .Отнася се за свободата на словото ,това от поста на Белия Заек, и другото важно е един коментар на Галина Трифонова ,че тука има проява на гражданско общество,от поста на Диди.Разгледай коментарите в другите блогове и ще видиш по едно изречение коментират.А тук какви коментари, особено на Куини,по големи от поста .И най-важното ,казани от умни хора.Това е уникалното в БгЛог.Никъде аз не съм попадал на такова нещо.Тука има истински разговор и това, че не се виждаме за да се притесняваме един от друг сме още по-искрени.Така ,че не се сърди на никой .Има и още неща впечатляващи,но тук ,Шели, поста и коментара те кара да мислиш.

П.П. ако си взимаш отпуск къде ще ходиш?

Искам просто и само да бъда оставена на мира да публикувам стиховете и есетата си - слава богу, админът на общност Поезия не ме е баннал за лошо отношение към учител. Имам собствено мнение за образованието, да. Не смятам, че трябва да се крие факта, че съществуват некадърни хора на тоя свят. Не смятам, че родителите трябва да се "облагородяват", защото някой може да си направи труда да забележи, че те не са стадо маймуни и да вземе и тяхното мнение впредвид. Ако това е плюене по каквото и да е - уведомете ме. Явно в общността наличието на различно мнение се нарича плюене. 

Не знаех, че извънкласната работа травмирала деца и родители, което води до намеса на психолог. Това е интересно изказване и ми е трудно да го разбера.

През последния месец съм целодневно на работа, даже през събота и неделя, защото подготвяме голям обем документи за кандидатстване с проект по линия на европейските структурни фондове точно за извънкласната работа. Европейският съюз, ако знаеше, че такива форми на работа травмират децата, сигурно не би отпускал едни доста сериозни суми.

Случайна, как ще се почувстваш, ако след яко оплюване на професията ти, прочетеш някъде следното:

Странна работа, понякога от четене на постинги забравям , че психоложките не всичките са откачени лелки . ХХХХ, успяхте да повдигнете смазания ми идеализъм и оптимизъм, за което съм страшно благодарна. Точно това се надявах да срещна - мислещ психолог. Добре, че ми се случи, защото почти се бях отчаяла.

Дали пък няма лекичко да се засегнеш? Или хич няма да ти пука, защото то не е отправено лично към теб?

А дали твоето мнение за учителите е обективно? И ако имаш някакви, дори и минимални съмнения за обективността си, смяташ ли, че имаш право да обобщаваш? Чудно ми е как успяваш така лесно и бързо да измериш кадърността или некадърността на учителите. Аз с години не мога да си създам конкретно мнение за моите колеги, защото не ги виждам какво правят по време на пряката им работа с децата.

Прочетох за учителката на детето ти, която беше допуснала грешка с граница на България, а по-късно се разбра, че и в актуален учебник е било написано същото. Но ти твърдиш, че познаваш още 10 некадърни учители – как успя да тестваш професионализма им?

Аз пък, честно казано, всичките ти колеги психолози, които познавам лично, са общо взето ведри и лъчезарни хора. Те не ми действат подтискащо, не излизат лесно от кожата си, не поставят бариери в общуването, умеят да избягват конфликти, а не ги създават. Да, такива са психолозите професионалисти, с които ме е срещал реалния живот.  

Свобода на словото

Ако прочета нещо като това, което цитирахте, бих отговорила "Ама разбира се, че не всичките са откачени лелки. Има и откачени чичковци, а има и съвсем нормални, интересни и полезни събеседници измежду тях. Светът е шарен - факт." Изобщо няма и да ми хрумне да се припознавам в изказването на човек, който не ми е виждал очите и насън. Разбира се докачливостта си е личностно качество и не подлежи на коментар в момента.

В този блог аз не присъствам като професионалист, дори не съм влизала в общност Психология. Забелязахте ли? И през ум не ми минава да доказвам на вас професионалните си качества, както и не ми хрумва да обсъждам външна политика със скулптор - националист. Моето мнение си е мое мнение и се основах на професията си замо защото ме изкарахте от нерви. Аз съм емоционален човек - ако не сте го установили до сега, установете го. Да не би правилата на блога да изискват всеки да присъства с професията си и да се държи професионално? 

Ако някога дойдете при мен на терапия, може и да разберете какви са професионалните ми качества, с които не парадирам. Но засега предпочитам да се занимавам с деца, понесли последствията от облагородяването в училище. Последният ми случай е на петокласничка с три опита за самоубийство - поради оценка по литература и системно пренебрегване от страна на учителката. Повече няма да дискутирам професията си в този блог, моля, не го правете и вие. Ако все пак някое дете има нужда от терапия, можете да пишете на лична.

За останалото...ми бийте се като ви е зор. Щом това ви прави щастливи.

Та, явно ви харева. Явно ви кара да се чувствате важни и значими. Ми добре тогава. На мен не ми пречите особено. Забавлявайте се. Но ако в някакъв момент спре да ви бъде забавно просто спрете. Няма нужда да се мъчите в името на каузата, защо кауза в този спор няма. Поне не и според мен. 

Ииии, ама защо така, Случайна? Аз толкова много се надявах да разбера технологията на установяване некадърността на учителите, а ти – не, та не.

Онзи, последният ти случай, за който разказваш, е наистина покъртителен. Като се има предвид, че в днешно време училищата се „бият” за ученици, ми е чудно, ама много ми е чудно, как така тази петокласничка с три опита за самоубийство заради ниска оценка по литература продължава да учи в същото това училище? Какви са тези родители, дето не я местят другаде, а вместо това я пращат на психолог?

Всъщност историята ми звучи толкова невероятно, че е редно да те запитам това истински случай ли е, или е прочетен някъде в литературата? Не за друго, ама ми изглежда някакси нелогична причината за самоубийство.

Като извадена отпреди двайсе и повече години. Тогава – да, можело е да стане, даже сигурно се е случвало, за жалост, но сега… Честно казано, не вярвам. Имам това право да не вярвам, нали? Ти не се засягаш от думите ми, да, знам, защото не си докачлива. Колко хубаво е да разговаряш с човек, който не се докача така лесно.

Хубаво е, че не присъстваш в блога като професионален психолог. Даже бих казала, прекрасно. Аз, за разлика от теб, присъствам тук като учител. Може би вече ми личи, че съм такава, защото професията дава отпечатък всекиму, нали така?

Може ли толкоз години да си учил дадена материя, след това да си я упражнявал още ен броя години и тя да не даде отпечатък върху личността ти, а? Кажи, може ли? Знам, че ще се съгласиш с мен, че не може.

Ето, ти например си учила поне четири години какво представлява човешката психика, как да й се въздейства, как да се управляват емоциите – казваш, че си емоционална и , разбира се, знаеш прекрасно как да се владееш – чудно умение ти е дала твоята професия. Тя, професията ти, също така, те е научила, че една лоша дума може да нарани другия и да му причини болка. Точно твоята професия ти е разкрила тайните как да навлизаш в човешката душа, как да й помогнеш да не страда, защото злобата и омразата са лоши съветници.

Права ли съм?

Открит урок по самовъзпитание?!?! Къде е публикуван ценният материал? Дай линк, моля те, и непременно ще го прочета.

А що се отнася до портмонето, Пестицид, аз, както казах, имам право да не вярвам на казаното, но не защото искам да се заяждам, а защото познавам отлично условията в училище и за мен просто няма логика в това НЕ НЯКОЙ ДРУГ, А РОДИТЕЛИТЕ да изтезават детето, държейки го там някъде, където условията го измъчват.

И още нещо пропуснах да коментирам от казаното дотук от Случайна. Тя написа нещо много вярно:

Думите не се извъртат. Те се подреждат спрямо фактите.

То беше изречено по повод на следната нейна мисъл:

Странна работа, понякога от четене на постинги забравям , че учителите не всичките са откачени лелки .

Вече не се съмнявам, че правилно съм разбрала: не всички учители са откачени лелки значи, че всички учители с малки изключения СА откачени лелки.

Колко мило! Нали?

Просто така поднесена историята, ми е трудно да си я обясня.

И сега чакам твоето оспорване ПО СЛУЧАЯ. Давай!

Куини, а колко училища има в България?

Не вярвам тезата ти да се изгради върху факта, че училищата са много, а аз съм работила само в едно, защото това няма как да ме убеди, че историята с опитите за самоубийство на петокласничката са действителни, ако детето си има отговорни родители.

Тук е важно да знаеш как функционира системата (на образованието) и каква огромна свобода имат родителите да махнат детето си от мястото, където съществува сериозен  проблем. Както в случая с учителката по литература, която явно е истинско чудовище, ако се съди по думите на Случайна.

Ти не разбираш ли, че няма логика тези родители да пращат дъщеря си на психолог вместо да решат проблема генерално? Защото при психолога децата отиват, само ако родителите са съгласни.

Поздрави  от pestizid. (Един усмихнат блогер, :)))))

Не е нужно да съм работила в хиляди училища, за да знам, че условията НАВСЯКЪДЕ  позволяват. Най-малкото, ако толкова пък няма училища наоколо (макар че аз разбрах, че случайна работи в София), вместо детето да си слага край на живота, някой може да сложи край на кариерата на тази учителка. Ако изобщо има такъв случай действително, а не е измислен.

 Благодаря за усмивката! Дано е от сърце! И нещо по-лично ще ти кажа - никому зло не мисля и не пожелавам... Просто не го мога. Но ме е яд, когато другите го изпитват и държат да го показват.

1. От първи до четвърти клас нито едно от децата няма система и изградени навици за учене, отношение към училищната собственост или училищната институция. Защото:

- в първи клас беше въведена една абсурдна система от по 4 тетрадки на предмет, в повечето от които се пише по два реда на година - съответно никой не е в състояние да се ориентира къде му е краят на проклетия урок или пък къде следва да се напише домашното.

- Никога - ама никога - две деца не седят заедно повече от една седмица - съответно никой не знае къде му е мястото, никой не пази чиновете и на никой не му пука чия собственост са те.

- Единственото дете от класа, което се включваше в общите училищни прояви  беше моето, защото обичаше да рецитира и "да му ръкопляскат" - съответно класът не се включва никъде като клас и не му пука за изявите на училището, за институцията като такава. Моето дете беше отказано да рецитира, защото Госпожата му казала, че не е нужно. Прибягват до услугите му само около 15.09, когато спешно някой трябва да каже нещо пред всички и да отбие номера с празненството.

2. Фактологичните грешки в учебника са факт - но като си избрала и поръчала учебник с фактологични грешки, бъди така добра да ги коригираш, защото утре няма да го питат коя му е била учителката в 4-ти клас, нито кой му е писал учебника , а ще му се смеят направо.

3. Детето и въобще всеки положен труд се оценява по някаква система. По каква система пишеш на детето двойка защото не е имало правописен речник? Правописен речник в нашия дом няма - ми не желая да купувам това. Детето ми знае да пише, чете и чува българския правилно, защото е българче. Ако реши да учи китайски, ще му купя правописен речник за китайски.

4. Мотивацията според някой умни хора се основава на удоволствието, което личността получава от дадената извършена дейност (най- общо казано). Когато положиш усилия, постараеш се , поработиш с желание - и накрая не ти проверят работата и въобще не я оценят, с какво и кой да те мотивира да работиш пак?

5. Един учител е нужно и важно да бъде справедлив, защото това поддържа в децата идеята, че са защитени, създава и възпитава необходимите морални ценности. Ако учителят явно има фаворити, това дразни останалите деца. В края на краищата логично се стига до момента "Ама защо да го уча, тя и без това ще ми пише четворка" . "Лепкането на етикети" е порочна практика най- вече защото децата също имат чувство за справедливост, което бива разрушено от учителя заради.... ми кой знае какви интереси.

Държа да отбележа, че оставих детето си в това училище за да се научи, че на тоя свят има и хора несправедливи, с огромно и непокрито самочувствие, такива, които си избират фаворити, незнаещи и ставащи смешни с незнанието си. Едно дете трябва да знае , че на света има такива неща и да намери своя начин за преодоляването им. Той има база за сравнение, слава богу, познава работата и на други учители.

Поздрави, Куин Блъндър, надявам се да ви е достатъчна аргументацията, защото  мога да продължа още доста дълго.

Аз имах щастието да имам за класна психарка на тема самодисциплина и съответно и до ден днешен, когато реша, че нещо трябва да се свърши го върша докато не стане. Не помня нито 1 учителка от малките класове, но това ми е останало. Представи си какво би станало ако единственото научено в училище ми е било, че животът е несправедлив и че няма смисъл да се стараеш, защото на никой и без това не му пука. То това го научих в университета и все още се боря с последствията.

Можете да ми съчувствате, но по- добре да помислим как да облагородим подобните на тази учителки.

Помня чудесно учителката си до 3- ти клас. Беше садистка, скубеше ме, защото не се сплитах на плитка и ми слагаше тетрадките в средата на прозореца за "зле подвързан грознопис" - без значение, че после преписваше на машина съчиненията и ги пращаше на конкурси. Писа ми "Мн. добър" на свидетелството в първи клас - защото само аз знаех да чета гладко и не се вписвах в колектива, пък нашите не бяха партийци, дядо ми бил кулак, а аз набих дъщеря и, защото ми се смееше на грознописа.

Направо се унесах в спомени. И какво? Оцелях въпреки Другарката Б. и все още пиша грозно, дори все още не се сплитам въпреки скубането което понасях всяка сутрин цели три години - представете си, какви приоритети!

Пък домашното обучение не го одобрявам, така че :)