Имало едно време в сегашно време една Снежанка, на която всички и’ викали Снежка, а на галено Снежето. Тя работела като секретарка без договор във фирмата на Дядо и’ Мразов с название „Лапландия” - ООД, но той си имал и ЕТ под прикритие като дъщерна фирма с название „Дядо Коледа” и една офшорка „Санта Клаус” – абе, мафия от всякъде. Да не знаеш кой приватизира и кой краде... За прикритие на дейността си използвал благотворителната фондация „ Мери Крисмас” и раздавал китайски стоки и бразилски цитрусови плодове на всички страни-членки на световната организация за хуманитарна помощ „Блажени са вярващите”. И всичко си беше на световно равнище и даже два пръста по-нагоре, докато майката на Снежанка не се разболя. Полежа в една болница, после в друга и накрая си отиде без време.
Баща и’ взе каквото можа, избяга и се ожени за втори път. Взе красавицата на звяра, която изплаши всички, взе му заплатата и я похарчи за пластични операции. Колкото повече операции си правеше толкова по-непозната ставаше. Един ден вместо да си бие ботокса в лицето улучи ябълката на Снежанка. Добре, че доктора от бърза помощ се сети, че я спаси от задушаването причинено от подмладяващата отрова, което друг лекар би сбъркал с астмата, от която страдаше вече 10 години по неизяснени причини.
Така плъзна клюката/приказката, че я е целунал..., а тя беше сигурна, че само я е обдишвал... после дядо и’ луднал и двамата млади се взели... Говори се, че три дни яли, пили и се веселили с кебапчета, домашна ракия и цигански оркестър...
Ето така се раждат приказките...от клюките...
Иначе – тя – Снежанка, де, си го знаеше нейния, най-умния, най-красивия...принц...де...от рода на тиквите, семейство Тиквеникови...
Тя и номерата си му знаеше...като квартален от малък град – контингента...
Първо беше живял – принца, не кварталния - с оная... Рапунзеловата, дето всички и’ викаха Марулата...Мара – професионалната банкетаджийка. Като млада се беше изявявала като водеща на програми по банкети, а сега се изявяваше като бизнес дама с кетърингова фирма и предлагаше украса с балони на всички сватби от града и селата в общината.
После местния обущар разправяше на ляво и на дясно, че същия този принц движи с оная блондинка, дето се прави на хигиениста в кметството – Пепеляшкова ли беше Пепелова ли беше... така и никой не разбра, защото всички си я знаеха като Русото Пепи.
И сега...принцът се жени за Снежето... То се даваха обещания – от ден до пладне, то се даваха клетви – за тоя що духа.
Дядо Мразов се изръси с апартамент, кола и спестовна книжка и.... се разчу, че принцът редовно преспива със „спящата красавица”, по известна като Цецка – комшийката, която гушка всички приказни герои.
И ... едната приказка още не свършила...ииииииии клюката я настигнала...
Така Снежето си събра багажа от собствения си апартамент, който беше обявен за семейна собственост от съда и трябваше да бъде продаден, за да си разделят с принца семейното имущество... Делиха, каквото делиха и докато го делиха Снежето се оказа пак при дяда си като секретарка и тъкмо да се зарадва, че се е отървала от бързия 5 годишен развод и премина от местна семейна криза в световна финансова криза.
Бе тя винаги си е знаела, че дядо и’ си държи парите в американска банка, но никога не е знаела, че ще си тегли авоарите с цел да се пенсионира.
Съкрати седемте джуджета, прати ги на борсата, каза и’, че не и’ е плащал осигуровки, взе си куфара и хвана самолета за Бразилия, защото от там не екстрадирали...
Снежанка 3 дни се чуди какво да прави. Първо мислеше да смъкне перуката на Цецето на сред площада. Причака я и като я видя си каза:
- Ако и’ смъкна перуката моя п... ще и’ купи нова, а може и удължения на кичурите да и’ направи с парите от подялбата на семейното имущество, което беше подарък от дядо... бе, я да си носи русата перука!!!
После мислеше да залее колата на принца/просяка с киселина. Застана до блока и зачака. Чака, чака и дочака. Ония се появи. И като му видя талигата – стар внос, втора употреба от Германия и съжали, че е стояла 2 часа в засада да чака кола, която можеше да разглоби с един шут.
Тръгна си бавно и тъжно към квартирата и си мислеше само как ще изкара месеца след като плати сметките за тока и водата.
Точно в този момент видя как едно момче лепи обява на прозореца на магазина за телефони на GLOBUL. На обявата пишеше:
Търсим касиерка
Ето това си беше чист късмет. Снежето влезе вътре, поговори с шефа, който и’ беше съученик, примоли се и той къде от съжаление, къде заради доброто старо време я взе на изпитателен срок.
И така Снежето започна да си изкарва прехраната с труд. Взимаше толкова малко пари, че едва свързваше двата края и накрая реши да си отмъсти на целия свят.
Един ден точно в края на работното време, тя взе служебния телефон, избра номера на Нова телевизия, включиха я в предаването на Милен Цветков, защото само той иска да му се обаждат тъжни, нещастни и самотни...жени и съобщи:
- Коледа се отменя!!! Globul предлага промоция „ Мерцедес за SMS „
И така от едно изявление по телевизията се роди приказката „Сливи за смет”.
Comments11
Пиши!
Благодаря!
Вие просто сте СТРАХОТНА!
Благодаря Ви!
При първа възможност ще използвам анимираните Ви приказки.
Просто много ги обичам и знам,че чрез тях по най-достъпен начин
се възпитават нравствени качества.Спорна работа!
Boni, благодаря за коментара!
daleto, че трябваше да е спорна-трябваше, да.
Че беше напрегната и много емоционална-беше, да. Но завърши чудесно с представлението ,, Снежанка и джуджетата" пред родителите на децата от групата. Изпратихме зимата и посрещнахме пролетта в царството ни.
Rada, радвам се, че пишеш и тук. Май, май и по улиците нещо не можем да се засечем:))) Но идва ваканцията и надявам се, че ще се видим.
ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ !!!За настроение един музикален поздрав към всички, които обичат приказките : Snejanka i princa.mp3
vigiiv, и децата от групата много харесаха илюстрациите. За спомен от празника получиха тази презентация + музикален клип за мама.
Два дена след коментара ми тук все пак се видяхме
случайно с Rada. Ето и доказателството:
Скоро отново ще се видим, та питам - има ли и други съблогери от града на липите?!Дано да има....УСМИВКА!!!