http://www.vbox7.com/play:d215d368

Лятото е в разгара си и може би погледите на повечето са отправени към морските вълни,но има и кътчета,които трябва да се посетят ,макар и виртуално.Такова е СТРАНДЖА.Планина малка,но величествена.И тръгвайки по теченията на планинските реки няма как да не стигнеш до МОРЕТО.

Предлагам разходката,която сътворихме чрез снимки с моите ученици през миналата учебна година /и тъй като не сме професионалисти фотографи ,използвахме снимки от мрежата,а собствените си снимки от съприкосновението с нашата Странджа оставихме в нашите папки/.

 

Природата ни е уникална, но за да я опазим, трябва да я познаваме и обичаме.

Strandzha (PPTminimizer).ppt

Призоваха ни и ние се отзовахме. Бяхме мнозина, 700-900 души мирни,кротки и тихи. Странно е когато го казвам за най-многолюдния протест в защита на природата у нас през последните години. Да, многолюден но беззъб,досущ като сто годишна баба. Всичко си бе законно - разрешен от общинските власти и кротко охраняван от полицията а ние си шествахме досущ като в японско предприятие.

Събрахме след работно време зада се разходим от НДК до площада пред храма св. Александър Невски. Хем не смутихме столичното гражданство, хем полицията си дремеше кротко а политиците няма да се дразнят от днешните новини.

Шествието тръгна тихо и кротко, за почуда на зяпачите.


След него се строиха редици с левенти...


А шествието се разля като спокоен поток ...


Имаше млади и нахъсани


А мнозина зяпаха и се чудеха


Други пък снимаха



... как природозащитниците минават през тревата...


Кафе пиячите зяпаха нас, а ние снимахме тях


Полицията се намеси за да съхрани графика на трамваите


И заплесите


А ние си шествахме




Накрая стигнахме крайната си цел и наострихме сетива





Посрещнахме на импровизираната сцена герои и кандидат - герои на деня. Пред шествието говориха: привиканият от властите за обяснение блогер -Мишел, младеж от студентският съвет на СУ (?!?!?), пенсионер - от името на пенсионерите в България (ние пък му вярвахме), както и знайни и никому незнайни герои...



Посмяхме се искрено, на призиви твърде приличащи на рефрена - "кой не скача е червен". Дочух и лозунги звучащи, като сътворени от младежкото "сие ди сие". Всички тези щуротии останаха нечути и неподкрепени, както и освиркването при преминаването покрай военното министерство. В този момент, са кто и преди се опитаха да ни вкарат в чужди филми, но отново гласовете на радикалите си останаха самотни. Този път чух - не искаме ракети а дървета. То и ние така, но протеста е за Странджа, Рила, Иракли ...Това ние си го знаехме, затуй и реакцията бе нормална - пълен игнор.

Стана ми обидно, когато някакви хора се опитаха да ни вкарат в нещо приличащо на митинг от детството ми. Младежи с политически амбиции се опияняваха от славата а ние кротко се усмихваме и се отдадоха на обществен живот,всеки диреше другари и познати в тълпата. А пък аз се зарадвах на познати гръбчета:)



Както и на любопитни надписи...


Люде;)


Познати лица:)


Мислех си де ли ще стигне този протест, когато някой се напъва да го яхне и се превърне в новият Кошлуков, втори се напъва да ни вкара в бирария(знаете какво е тръгвало от Мюнхенските бирарии) а трети просто си зяпа.


Навярно Рила и Странджа ще последва съдбата на Пампорово, Банско, Баня, Несебър, Иракли и други бивши прекрасни кътчета.


Край

п.п. Кратки размисли във връзка с привикването от властите на блогера Мишел.

Първо много се радвам, че полицията е наела хора достатъчно грамотни, за да следят адекватно виртуалното пространство.

Всички тук знаем, че то не се използва само за бизнес, приятелски разговори, свалки или обмен на информация. Блоговете и форумите от много време се използват за пропагандиране на крайни религиозни, политически и сексуални възгледи. Именно в нета се случват или се подготвят не малко престъпления.

Второ, каузата бе благородна, но протеста незаконен и всички ние си сложихме главата в торбата отивайки на тях. Блокирането на улици си е нарушаване на обществения ред. Не случайно вчерашният, който бе разрешен от властите събра почти два пъти повече хора от не съвсем законният на площад Батенберг.

Трето видяхме как действа българската полиция срещу мирни и не съвсем мирни протести. Прибраха в ареста, тези които им се сториха по активни и привикаха други на разпит.

Те си вършат работата, така както мислят за правилно. Срещу нас може, срещу мутрите не, те си имат политически чадър. Строителните предприемачи пък масово си имат документи от правителството за инвеститори първи, втори и всякакъв друг клас.

Извод: който го е страх да не ходи при мечките в гората. Лесни каузи има достатъчно. Гражданското общество се формира от ентусиасти и се калява с трудни каузи. Да си малцинство не винаги значи да си луд.
------------------------------
Из хронология на протеста:
Ден първи
Ден втори
Ден трети

Днес бяхме на протеста против застрояването на Странджа планина, както и против налагането на цензура в блоговете.
Помните, полицията привика блогера Мишел да му иска обяснения защо отразявал събитията и го накарала да подпише протокол, в който обещава, че занапред ще внимава какво пише в блога си.
Това бе прието като знак за ограничаването на свободата на словото от страна на властите, които посегнаха и на свободната блог журналистика.
Ето кратко видео от митинга, който тръгна от НДК и завърши пред храм паметник Александър Невски. На видеото гражданите, не еколозите или природозащитниците, както много медии ни наричат, пеем песни в защита на природата в България и в защита на свободата на словото.



А ето я и песента на Странджа


Самото шествие беше много мирно и организирано. Всички тръгнаха в 19.30 часа и преминаха през Витошка и след това се отправиха към Александър Невски. Мисля, че имаше близо 1000 души на шествието и след това на митинга. Толкова много млади хора на едно място видях и така се зарадвах. Почувствах се сред граждани с позиция, будни и желаещи промяна. Стана ми много приятно, защото вече се чудех дали има гражданско общество в България и дали ще доживея да го видя някога. Оказа се че има. Тези хиляда момчета и момичета бяха там за да покажат, че не са безмълвна буква, че имат мнение и че жалеят за страната си и че не искат нещата да се случват просто ей така.
Заспах по-щастлив след вчерашната вечер, по-усмихнат и по-вярващ в бъдещето на страната ни. Докато сме там, докато сме с позиция и я отстояваме, страшно няма. Разюздалите се политици ще разберат, че не сме безгласна буква.
Странно ми стана и друго... сетих се че последните такива митинги бяха по времето на Виденов. Тогава видях толкова много млади хора на едно място - когато се събирахме пак пред църквата и пеехме. Защо ли все когато БСП е на власт се случва това? В момента назряват множество протести, постоянно има недоволство... Каква е тази прокоба, дето я гони столетницата?

Вчера беше натоварен ден. Още към 11 часа ми се обади редакторка от предаването "Часът на Милен Цветков" с искане да отида да говоря за свободата на словото в интернет в предаването им същия ден. Поради неотложни ангажименти не можех да отида, но атаката продължи с искане да открия Михаил Бозгунов и да го навия да отиде в предаването. Тъй като беше нужна публичност по случая се опитах да направя всичко възможно това да се случи. Михаил бе в БНТ същата сутрин, заедно с една видна блогерка, преподавателката по медийно право в СУ доц. Нели Огнянова.
Там те са говорили за това дали блогерите имат различен от журналистите статут, мнението на Нели можете да видите тук.
Това раздвижи малко медиите, които почнаха да пишат по случая, дори днес във вестник "Сега" има 2 материала по темата, като единият е новина, а другия анализ и коментар на случилото се и припомняне на тъмните комунистически времена.
След като не успях да убедя Мишел да участва (вече бе уморен от медийни изяви), потърсих други хора, които биха могли да защитят каузата - все видни блогери, които имаха мнение по въпроса, като Yovko, Васил Колев (ludost.net), Милко Георгиев (yvox.net). Всичко вече беше уредено, когато Милен Цветков се отметна и редакторката на предаването ми съобщи, че той не желаел да прави предаване на тази тема, защото сутринта имало такова по БНТ - политика на телевизията.
Не знам в крайна сметка предаване на каква тема е направил Цветков, но коментарите за решението му не бяха много позитивни.
Но както и да е. Важното е, че медиите обърнаха внимание на проблема. Засега единствено "Дневник" отразява всички събития, а от вчера и "Сега".  Труд, Стандарт и другите мълчат, за тях това не е събитие или просто не защитават свободата на словото в България. За тях е по-важно, как някой продал яхтата си.
Всъщност, не мога да не отбележа, че "24 часа" вчера публикува добър материал по темата, озаглавен "Тълпата като светкавица", в който дори се споменава за флашмоба на Сапунени мехури!
Та така... Това се случва тия дни.
Добрата новина е, че скоро ще имаме нова версия на Blogtronix с много нови възможности. Сега превеждаме интерфейса на български език и до няколко дни ще имаме ъпгрейд :)
Също така, обмислям една срещичка събота, има ли желаещи?

Преди седмица и нещо писах нещо за ситуацията в страната ни, как някои хора по висшите етажи на властта явно се чувстват или недосегаеми или прекалено спокойни в своите действия. Пребиха няколко миньора, които бяха на законен протест, а Румен Петков каза, че човекът си блъскал сам главата в асфалта. Това беше толкова нагло, че не остана без реакция от страна на обществото, но въпреки това не промени нищо. Помните и смеха на Петков по радиото, когато му казаха, че полицаи са пребили фоторепортер, защото искал да снима охраната на Маджо в съда... Първанов, Станишев и Румен Петков продължават да си се чувстват така, сякаш държавата е тяхна не само сега, но и ще бъде такава и в следващите години.
Държат се повече от безцеремонно и се чудя коя е причината за тези нагли действия.
Последното нещо, което просто ме потресе беше привикването на един блогер в полицията да подпише протокол, с който го уведомяват, че трябва да спре да пише по темата за Странджа.
Когато прочетох това, се почувствах като върнал се с магична пръчка в тъмните години на комунизма. Спомних си за Джордж Оруел и неговия роман "1984" и просто потръпнах.
Иска ми се да намеря някакво смислено обяснение на действията на властта, но такова не мога да открия. Вместо това се насажда страх в обществото. Щом посегнаха и на блоговете, които са един апотеоз на свободата на словото... Нямам думи от огорчение.
Какво означава на практика случилото се? Който пише за Странджа може да бъде привикан в столичната дирекция на вътрешните работи? Къде е свободата на словото господа управляващи? Нима искате да ни върнете обратно в тъмните години на комунизма?
Откъде идва това чувство за безнаказаност у вас? Тази безцеремонност, с която раздавате шамари наляво и надясно?
Нима утре защото съм писал нещо в блога си ще бъда привикан да давам обяснения, въпреки, че не съм нарушил закона по никакъв начин?
Поздравявам колегите от Икономедия, вестник Дневник и вестник "Капитал", които не се поколебаха и публикуваха новина за срамната случка.

Не са много, но размерът вече няма значение. Нито е 1990 г., нито 1997-а, та да се събират хиляди по площадите. Журналистите все са повече – и миньори да дойдат в София, репортери, фотографи и оператори сигурно пак ще ги бият по брой. Но какво от това? Дали са 100-ина на Орлов мост или 200-ина на "Батенберг", те имат силна кауза – да спасят Странджа от бетона. И гласът им се чува все по-силно.

Те са на средна възраст около 25. Нормални, образовани, свободни хора. С професии и занимания всякакви. Но с много сходна нагласа към живота – да се живее някак по-истински, доколкото може. Кариерата си е кариера, но животът се измерва с щастие, не непременно с успех. Щастието може да си е пак консумация, но поне да не е консуматорска ширпотреба. Затова морето не е ол инклузив сред стъкло и бетон, а купон на палатка. Може да обичаш природата, да караш колело в града и да се катериш по планините, но не си непременно "екологично чист" - попушваш, попийваш, даже се и понадрусваш. Не мразиш непременно реда и държавата, но се бунтуваш, когато тя не гарантира правата ти или пък мери с двоен аршин.
Не е 1990-а, нито 1997-а – полицаят срещу теб, човекът с кречетало или самоделен транспарант за Странджа не ти е враг. Не му викаш "у-у" с изопнато от омраза лице, не го освиркваш, не го питаш кого пази от народа. Кротко отказваш да се отместиш отпред БНБ към градинката срещу двореца - полицаят ти съставя акт за неподчинение на полицейско разпореждане. Преместваш се, но си решен да обжалваш акта. Негодуваш защо ти и още 100-ина като теб пречите на града, а не му пречат дошлите в пъти повече униформени да репетират маршировки за парада си на другия ден.

Срещу теб е дълбоко отегченият поглед на униформен на средна възраст, застанал зад полицейската линия. Горкият – та той е по средата между два чужди свята. Пред него някакви хора танцуват, лежат върху чаршафи като на плаж и протестират за нещо толкова, ама толкова абстрактно. Зад гърба му пък са строени негови колеги, които безмислено, ама толкова безмислено набиват крак за професионалния си празник. А вкъщи го чакат да оправи казанчето, че пак е протекло, чака го и изстудената ракийка – все оня ежедневен, ама толкова ежедневен велик смисъл.

Не е 1990-а, нито 1997-а – няма лидери и никой не иска да става лидер. Разбира се, все ще се намери някой или някоя да прикани останалите да се преместят в разрешена за протест зона. Или пък да разпъне чаршафи "за плаж". Няма синдикален или партиен камион, който да донесе готови транспаранти и знамена, а след протеста да си ги прибере, за да има и за следващия. Всеки самоделно е спретнал по нещо върху кашони и картони, даже на място със спрей се изписват транспаранти. Каузата е по-чиста без предварителна организация и без йерархия на неформални лидери. А и така малцината стават по-силни. Няма комитет, с когото властите да преговарят, няма структура, която да се опитат да превземат – всичко става по интернет.

Протестите за Странджа в 2007-а не приличат на митингите през 1990-а и 1997-а. Но са толкова граждански и политически, колкото и тогавашните. И както тогава зад тях отново стои цивилизационен избор. Каузата не е просто постигането на "някаква си екологична цел", а различна философия на живота. А това е сигурна гаранция за нов вид политика. Управляващите рано или късно ще разберат, че след Странджа 2007 политиката вече няма да е същата.

Текстът е под лиценз Creative Commons и е копиран от ZaGrada.bg

Статията много ми хареса, и реших да и дам повече публичност в своя блог. Вярвам, че вече имаме наченки на будно гражданско общество и това много ме радва!

"За еколозите, които искат да протестират довечера срещу ликвидирането на Странджа като природен парк, искам ясно да повторя - вървете пред Народния театър, а не пред президентството. Това разреших и ясно ви обясних защо.

Приберете си призивите, които пускате в интернет за събиране пред президентството, защото нарушавате закона. Ако отдете там, полицията ще бъде в пълното си право да действа. Нещо повече - полицията ще бъде длъжна да действа. И аз ще съм първият, който ще се изкаже в нейна защита. Защото иначе не сме държава. Демокрация - да, но анархия - не!

За който не ме е разбрал, обяснявам отново. Гражданите имат право да протестират. По закон те са длъжни да уведомят мен като кмет на София за протеста си. Пак по закон аз съм длъжен да им разреша протеста. Но съм в правото си да определя мястото, на което този протест да се състои, като се съобразя с интересите на всички граждани.

Не одобрявам митинг на еколозите пред президентството днес по две причини.

Първо, на официално посещение в България е държавният глава на Германия. Не виждам защо някой - дори в името на правилна кауза - трябва да му се търкаля в краката.

Второ, софиянци също имат граждански права и не бива да бъдат наказвани. И в името на най-благородната кауза не бих позволил центърът на този двумилионен град да бъде блокиран.

Народният театър "Иван Вазов" е само на стотина метра от президентството. Протестът и там ще бъде видян и чут прекрасно. Така че моето решение не ощетява по никакъв начин протестиращите, а защитава интересите на всички граждани.

Момчета и момичета, не си играйте на революционери. Разбирам ви, че искате да обърнете внимание на обществото за беззаконията, които се правят. Но това не може да стане с незаконни действия. Каузата ви е благородна, не я обезценявайте."


Източник

Привет приятели, отскоро съм тук и надявам се задълго :)
По странно стечение на обстоятелствата първо се запознах с някои блогъри на петъчния флашмоб за Странджа, а чак сега започвам да пиша.

Исках да отправя призив към вас да отидем отново да подкрепим Странджа - http://www.savestrandja.hit.bg/. Колкото повече, толкова повече!

Носете си плакати (за визуализация), музикални инструменти (за да вдигаме подобаващ шум), колелета, ако искате и шалтета (да полегнем дружно), а както каза и един приятел - може и палатките ;)

Със здраве и до скоро...