Преди седмица и нещо писах нещо за ситуацията в страната ни, как някои хора по висшите етажи на властта явно се чувстват или недосегаеми или прекалено спокойни в своите действия. Пребиха няколко миньора, които бяха на законен протест, а Румен Петков каза, че човекът си блъскал сам главата в асфалта. Това беше толкова нагло, че не остана без реакция от страна на обществото, но въпреки това не промени нищо. Помните и смеха на Петков по радиото, когато му казаха, че полицаи са пребили фоторепортер, защото искал да снима охраната на Маджо в съда... Първанов, Станишев и Румен Петков продължават да си се чувстват така, сякаш държавата е тяхна не само сега, но и ще бъде такава и в следващите години.
Държат се повече от безцеремонно и се чудя коя е причината за тези нагли действия.
Последното нещо, което просто ме потресе беше привикването на един блогер в полицията да подпише протокол, с който го уведомяват, че трябва да спре да пише по темата за Странджа.
Когато прочетох това, се почувствах като върнал се с магична пръчка в тъмните години на комунизма. Спомних си за Джордж Оруел и неговия роман "1984" и просто потръпнах.
Иска ми се да намеря някакво смислено обяснение на действията на властта, но такова не мога да открия. Вместо това се насажда страх в обществото. Щом посегнаха и на блоговете, които са един апотеоз на свободата на словото... Нямам думи от огорчение.
Какво означава на практика случилото се? Който пише за Странджа може да бъде привикан в столичната дирекция на вътрешните работи? Къде е свободата на словото господа управляващи? Нима искате да ни върнете обратно в тъмните години на комунизма?
Откъде идва това чувство за безнаказаност у вас? Тази безцеремонност, с която раздавате шамари наляво и надясно?
Нима утре защото съм писал нещо в блога си ще бъда привикан да давам обяснения, въпреки, че не съм нарушил закона по никакъв начин?
Поздравявам колегите от Икономедия, вестник Дневник и вестник "Капитал", които не се поколебаха и публикуваха новина за срамната случка.