:-)

Засега - едно добро начало към едно наистина решаващо решение - децентрализацията, тя може да оправи много неща, друг е въпросът колко българи са подготвени за нея.

Може би трябва да започне с пилотно въвеждане - по желание. Има доста млади родители, които са готови да вземат нещата в свои ръце, ако им се дадат.

 На Румен мерси за допълнението и моля, да бъдем внимателни с тестовете, защото:  -Аглосаксонският свят дето ги направи милиардна индустрия дава спешен заден ход в момента по училищните тестове;

-на ПИЗА й предстои да проблематизира критериите си (от една страна е време - натрупаха се достатъчно данни за качествено оглеждане и усъвършенстване, а от друга - малко й пострада от кризата едното философско краче на системата от критерии - т.нар. "пригодност за заетост");

с тестове трудно се мерят умения;

ние още не сме си направили критичен анализ на собствените си тестове за външно оценяване - само остранихме техническите проблеми и някои тематични дисбаланси, а в същото време поради увлечение по "модерността" на понятието се настаните в последните години и специално сред учителите убеждение, че всеки въпросник е тест и всеки може да създаде тест.

Та  има сложности да се вземат  предвид ако ще предлагаме въвеждане на някакъв читав тест.

Поздравления и от мен, радвам се, че сте доволни от резултата.

Шели, до колкото разбирам, на тази среща са говорили основно за ОТНОШЕНИЕ към образованието по принцип. А то няма как да бъде едно към обучението и възпитанието в училище и друго - спрямо детските градини.

И аз ще се включа към понеделник- вторник отново.

Просто ми е любопитно на вас как ви се получи.

-Как ще се случи това в едно средищно училище, в което се обучават деца от различни  махали и родителите естествено са от същите места, как ще заседава такава структура?

- Как ще се организира  МУБ в Катуница?

-Какво ще се случи, ако МУБ се окаже не достатъчно читав?Че той ще унищожи институцията! / Сякаш години наред  всички са уникални и въобще не унищожават и малкото, създадено, което имаше?!?!/мое мнение/

На тези въпроси Румен отговори, че не е задължително да има навсякъде такива МУБ, а само там,  където може да се случи!Не  се хареса идеята.

Като обобщение:"Радвам се ,че вече не съм част от това, а именно държавно и общинско образование." Тези хора от МОМН, сякаш са убедени, че образованието започва да съществува сега и няма традиции, те са началото на всички начала!

За мен голямата полза от всичко беше, че се срещнах с хора съмишленици от нашата си  група и поговорихме на един език!

Доста обикновено звучи, но така го усещам!

Закостенялостта на образованието е многостранна...Тя е и резултат и причина за закостенялото ни общество. Един от тези резултати/причини...

"Гордиевият възел" не е, мисля, въпросът за компетенции, умения и т.н., които се "измерват", защото преди да се измерват те трябва да се видят. Това, което не се вижда е въпросът дали образованието (във всички нива, да, наистина) произвежда демокрация, човешки права и участие.  Това, което си вижда с просто око , а може да се измерват разликите в относителнатна тежест, е че демокрацията, човешките права и участието НЕ са видими, разбрани и приети цели на нашето образование. На по-научен език на това му казват "нагласи", и "култура". Предлагам и в нашата малка общност да се споразумеем за няколко ключови (колкото по-малко, толкова по-доблре) думи, понятия, които да описват ценностите ни за да можем да спорим ( дори - мерим, някой ден) приближаването или отдалечаването от тези ориентири.

Често пъти в разговорите ни се преплитат ценности, цели, средства, резултати, примери и т.н. Властта интуитивно ползва това за да оборва подобни опоненти като нас и да си осигурява временно спокойствие.

Властта не съм я видяла досега да оборва опоненти. Струва ми се че простото игноририране е основният й метод. Аз лично го намирам по-противно при по-популистката власт (защото пред него се слага един фалшиф декор на "диалог"), докато по-волунтаристиката власт си игнорва без опит да маскира нещата сащо обществени консултации, което на мен ми изглежда по-честно. Но разликата е несъществена, защото - резултатът е един и същ: както законопроектът на Вълчев отрази единствено неговите лични убежедения за това как се "подобрява ефективността" на  образование, така и законопроектът на Дамянова според мен ще отрази единствено нейните собствени убежедения как се "хуманизира" образование. Разликата е само в огромното количество часове, които отидоха но вяртъра в срещи и работни групи инициирани от Дамянова, докато Вълчев ограничи "консултациите" до конклав от по-малко от 20 души с 0 публичност на процеса.

Но както казах - не разликата между различната степен на волунтаризъм на българската централна власт е същественият проблем. За мен същественият проблем е, че не мога да идентифицирам истинските котви на "централизацията". Видях от 1992 до днес вече 3 генерации управленци и 2 генерации учители. И в двете групи продължава да преобладава убеждението, че централизацията е правилният принцип за организация на системата. И в същото време и от одвете страни признават, че децата са много различни, че конеткстите, в които същестуват различните училища са различни, че очакванията на родителите са различни и т.н. и т.н. - все неща които правят централизацията част от проблема, а не част от решението. От време на време си мисля за страх, друг път за мързел - като основна причина въпреки всичко централиският подоход да се приема за убедително решение. Но истината е че не знам, а докато се чудя - системата се дехуманизира със страшна скорост и единствено нови бюрократични "решения" успяват да де доберат до прилагане.

Качих хубавата снимка на бялата дъска от срещата ни

Щракайте върху малката, за да я видите, или направо тук.

Поздравления за детайлния отчет, чудесно е, че си успял да запомниш толкова много от срещата.

Има един пропуснат детайл - в началото Павел и аз се опитахме да дадем малко по-системно виждане към промяната въобще. Павел твърдеше, че има ключови места в системата, промяната в които ще доведат до много голяма промяна в цялата система, и за това тези места трябва да се разпознаят и усилията да се насочат там. Аз допълних, че за да се промени една система, състояща се от твърде много хора с твърде малко желание за промяна и непроменена от много години, за промяната трябва да работят много хора с голяма мотивация за промяна. Ако хората са малко, промяната ще отнема твърде много време.

Очаквано тези твърде математични обяснения отидоха на вятъра. Не мисля, че някой ги разбра. Подходът на представителите на министерството беше проблем по проблем, не видях някакви усилия в промяна на цялата система.

Колкото до коментара на Павел, че съм се съмнявал за пригодността си към "Новото образование": не съм се изразил пълно. Колебая се дали съм подходящ представител на "Новото образование" за подобни срещи с държавни служители. Ако при подобни срещи говорим различни неща и не набиваме една идея на чиновниците, може да им изглеждаме разединени и несериозни. Иначе се радвам много, че съм попаднал сред интелигентни хора, с които да обменяме мнения за неща, които намираме за важни.

Мария написа: ... какво мислят като казват "образователна система".

Ако са поне хитри, ще издекламират нашата дефиниция* (която не е банална!). Ако ли не... 

Слагам тук препратка към темата "Местен училищен борд" вместо "Обществен съвет" в голямата общност.

Аз, Мария и Дочка разнищваме разни аспекти на (въвеждането на) МУБ.

Моето съкровено желание в момента е всички ние, събраните в "Новото боразование" да сме убедени, че МУБ е нещо добро (а не прищавка на Павел Лазаров!), ала то предполага доброто му познаване. ... Затова, заповядайте и питайте! Като Мария! Смело!  

Казвам го защото съм убедена, че е възможно да се заработи по такъв начин, колкото и трудно да ни изглежда сега.

 За Румен и изобщо към всички: Децентрализацията е работещият вариант. (Според мен.) Поддържам мнението ти! Но това се опитах да кажа и на срещата, че хората (в нашия случай учители и родители) все още не са готови да поемат отговорност, а децентрализацията  се нуждае от това. Затова си разреших тогава да говоря за скъсаната  нишка между  ВУЗ и работна среда. Младите хора все по-малко са готови да поемат и носят отговорност за ставащото около тях, за което не са виновни те, а ние - поколението, което не е  готово да   възпитава отговорности и ангажименти, а според мен това не е отживелица от едно друго време. Тук може би е нашата роля, да се опитаме да докажем на  хората, че нещата зависят от тях , особено по отношение обучението на технте деца и едно от тези доказателства е ефективно работещ  МУБ.

Дочка написа: ... Не познавам толкова добре нормативната уредба, не съм наясно  изцяло с правомощия и задължения, но тепърва чета и се уча [...] Сега усилено се опитвам да си представя мениджмънта на МУБ. 

Питай. 

Давай смело! 

в поста ти има почти цялата информация нужна, за да вземеш решение:

"1 птичка пролет не прави" +ние като "20 птички", които общо могат да отделят нещо като 10 часа (всички заедно) на месец да помагаме на първата птичка +поредното иязвление на началника на птичката "няма да внасям Закона за висшето обр., защото сега ни е много спешно да внесем закона за училищното през НОЕМВРИ" = освен да пиете кафе няма друго полезно нещо за което са де виждате с г-жа Дамянова през остомври 2011 г. Като си сменят графика - било щото разбират, че проектът им е незащитим в НС било защото ще го внесат,но НС ще им го върне обратно, може да се видите и да си предлагаш канадския закон като решение.

Лично мнение: аз имах нещастието на гледам отблизо как в МОМН се използват чужди закони в "творческия" процес по бъдещия закон. И в резултат съм все по-твърдо против изобщо да им се слагат на масата без да им се организира спецално обучение за сравнителен анализ преди това. Дълго е да обяснявам защо, само ще кажа, че докато любимият ти канадски закон не намерим време да го адапитраме към българската реалност, аз лично няма да съм част от групата която го представя на българските институци като решение.

Моля горното твърдение да не се приема като упрек от какъвто и да е порядък, а просто като практическо потвърждение на един принцип, който всички знаем на теория, но все го забравяме на практика: законите на едно общество отразяват състоянието на обществените отношения в него, а не ги създаават. Може с малко повдигане на законодателна летва от визионери признати от обществото лидери, то да се насърчи да се надигне малко на пръсти. Но няма начин разумно да се приложи в едно общество закон, който описва обществените отношения на друго общество. А за липсата в момента на визионери-лидери призати от обществото мисля няма нужда да отварям дума.

За да не си помислите, че имам нещо против канадците ще кажа, че според мен  дори сръбският образователен закон от 2009 не е приложим в България в момента, а Бог знае че със сърбите имаме много повече сходства в ценностния модел, традициите и обществените отношения отколкото с канадците от Албърта.

Това мое становище обаче не ми пречи да мисля, че една среща с Дамянова е излишна.Макар че ,аз дълбоко се съмнявам  в нейните компетенции по въпроса!/мое си лично мнение и дано греша/.

Сега следва обаче логичния въпрос какво ще се говори на тази среща, но в момента  трябва да спра с писането и ще продължа , обещавам!

Освен това - задължително медийно време по БНТ, (обществена телевизия!), посветено на образованието. Ток шоу именно на тази тема - какво се случва днес в българското училище. С участието на трите отбора - учители, ученици, родители.

      Това ми идва на прима виста, по-нататък още.
    

а:)ни

Според мен (първа мисъл в главата ми)  трябва да си сложим три точки: проблеми-предложения-решения и нищо повече! Не можем да искаме революция, въпреки че е необходима:) но нека да имаме от три възможни една победа, да ни осъзнаят  и разпознаят като фактор:)

Преди известно време четох стария закон за образованието (ЗАКОН за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование в НР България обн., изв., бр. 54 от 7.07.1959 г. отм., бр. 86 от 18.10.1991 г.) и там има цял един раздел за Обществен съвет по образование, който е легитирал политиката на МОН-друг е въпроса, че това са били партийни функционери....

Но сега на практика единствено синдикатите, директорите-работодатели и политическия съвет легитимират образователната политика-обществото го няма:)

Преди няколко дни помагах на БАИТ да   готвят искане до МОМН и ГЕРБ по темата  средно образование:) И те търсят своето място в закона  -да се обсъди начин за регламентиране   на  обособена част от делегираните бюджети на училищата, която да се разходва целево за трите компоненти на модернизирането на образованието с използване на ИКТ  (хардуер, обучение на учители и интерактивно съдържание) и определен процент от бюджета, адекватен на спецификата на училището, да бъде целево предоставян, вкл. и  на проектен принцип, без да е обвързан с графика на бюджетните постъпления с цел да се постигне оптимизация и ефективност.

По повод на доклад от едно проучване  за нужните компетенции на завършващите  за  реализиране на пазара на труда, разговарях с експерти от Българска стопанска камара, които участват в работната група за промени в Закона за професионалното образование и новия закон.Те също са негативно настроени и не подкрепят закона в този му вид.

Предлагам да се съсредоточим върху три  предложения до Дамянова:

1.Първо предложение: С дадените й правомощия да инициира Обществен съвет  и да го легитимира пред Политически кабинет. Вижте какво е записано в Правилника на министерството:

Чл. 13. (1) Министърът образува на свое пряко подчинение политически кабинет.

(2) Политическият кабинет е организационна структура, която подпомага

министъра при формулирането и разработването на конкретни решения за

провеждането на правителствената политика в сферата на неговите правомощия, както и при представянето на тази политика пред обществото.

(3) За изпълнението на програмата на Министерския съвет политическият кабинет предлага на министъра стратегически приоритети, цели и решения, свързани с неговата компетентност.

Чл. 14. Политическият кабинет включва заместник-министрите, началника на кабинета, парламентарния секретар и директора на дирекция "Връзки с обществеността и протокол".

В Обществения съвет да се включат представители на Новото образование, представители на  експерти  на БАИТ (имат споразумение с ГЕРБ за консултиране и подкрепа за ИКТ в образованието) и на бизнес експертите от БСК (изпълняват проект за 10 милиона за  валидиране на компетенции в професиите).  В този Обществен съвет ще представим и ще получим подкрепа за новата философия на образованието и децентрализацията (основно за механизма "Местен училищен борд, защото и те това искат:). Така на практика ще бъдем градивната опозиция на синдикати и директорски организации. Само да ви кажа, че директорите не са работодатели по смисъла на КТ, а по смисъла на ЗНП! Ето първия конфликт, който трябва да се изчисти в новия закон! И не може лица, овластени със закон да сключват договори от

името на училището, да се  определят като работодатели!

Какво пише в КТ:

Допълнителни разпоредби
ОБЯСНЕНИЯ НА НЯКОИ ДУМИ
§ 1. По смисъла на този кодекс:
1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение;
2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Предприятие" е всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд;

3."Длъжностно лице" е работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието.

За средното образование- работодател е  общината-  юридическо лице,  предприятие е

всяко училище (общинска собственост и финансов донор), а  длъжностни лица са директорите!

Така, че имаме пълното основание да искаме   синдикати и директори да стоят настрани от законотворчеството, защото цялата образователна система в момента обслужва тях, а не ученика,  семейната среда  и бизнеса като място за  последваща реализация!

2. Второ предложение (ако първото не успее)  Дамянова да се ангажира  и лобира за разписване в закона на глава „местен училищен борд”, а ние ще я подпомогнем в текстове и координиране с другите закони.

3. Трето предложение (ако  не се  приеме първо и второ) да се ангажираме   и да  излезем в публичен дебат (да не кажа спор) в тотално и аргументирано отхвърляне на закона им, а тя да се ангажира  със съгласие с нас и да говори за несъвършенствата и дефектите в законотворчеството на чиновници, синдикати и директори (за да може тя самата да има основание за критика на законотворчеството на закостенелите „образователи”). Иначе ако е сама и се изцепи с противопоставяне-ще я размажат и изхвърлят както стана с Ломева:).

Ако не приеме  нито едно от тези три предложение, правим залагане: дали ще  си седи на задника докато им изтече мандата или ще  си подаде оставката и да стане чедна от нас:)))) Аз залагам на първото:)

Това е моето мнение, Павка :)

Павеле,

както знаеш моята представа за реформа в училищата е да се селегира възможно най-много свобода на избор надолу по веригата от министъра към учениците. Това може да стане без кардинални промени в законите, без влагане на средства, без квалификации и преквалификации на когото и да е, без пренаписване на програми и учебници. Намирам, че тази идея е достатъчно важна, за да се предлага на публично внимание във всеки удобен момент, за това съм готов да я предложа на г-жа Дамянова. Ако решиш да се срещаш с нея и ти трябва делегат, ще доприпкам у миг.

Работата е там, че може да се предложат конкретни стъпки по убеждаването на системата, че това е за нейно добро. Защото вашето "смислено" предложение не е никакво предложение, ами мечта. Ако само с лично желание се ставаше министър, до сега не само да съм станал, ами да са взели и оставката вече. Моето предложение е повече в стил "ако изпълните тези и тези стъпки, има шанс нещата да се задвижат". Тука няма да ги разписвам конкретно, естествено, обаче ако искаш ще ти ги изпратя тея предложения.

"...да се организара в няколко желаещи училища работата според  нашите идеи..."

Иначе съм напълно съгласен с твърденията на Дородтеа. Тя е казала това, което и аз исках да кажа, само дето е по-ясна.

Работата на обществените организации е въздействие върху властта на ползу роду чрез промяна и действени решения.

 Длъжен си да се възползваш от предоставената ти възможност, Павка, инак само си говорим приказки и претакаме.

Здравейте. Извинявам се за късното включване , но днес цял ден бях дива и щастлива :))) и чак към полунощ си погледнах имейла. Е, по- добре поне като ви изчетох коментарите виждам, че се движим общо взето в една посока.

Но преди да ви изчета нахвърлих моите мисли по въпроса.

- първо, в ситуацията , вкоято разбирам, че се намира Милена Дамянова е важно дори само да й покажем , че не е сама, че има хора, които мислят като нея.

- за конкретна помощ от наша страна - на мен първата ми мисъл беше за някаква пропагандна и разяснителна дейност - сред родители, учители....всеки, който проявява интерес. Екпертите от старата гвардия няма да помислят за промени още сто години , ако знаят , че никой не очаква това от тях. Напротив, ще обясняват /и вероятно ще си вярват/, че това е единствено правилния начин да се ръководи образователната система. И повечето хора ще им вярват, тъй като не познават нищо друго.

- Павка, мисля, че едобра идея да я запознаеш със законите от поривнция Албърта / ако вече не си го направил/. Съгласна съм с Мария, че зада се приложи на родна почва задължително се нуждае от адаптация и то сериозна. Но точно в това отношение може би Милена дамянова би могла да даде ценни идеи. как точно може да се адаптира / с цел да работи добре, не с цел да бъде опорочен/.Не е много реалистично да очакваме тя или който и да е друг да махне с магическа пръчка и някой сутрин да се събудим с нов прекрасен закон. За това може би си струва да обсъдите кои елементи / или поне принципни положения/ би могла да прокара в новия закон.

- За да може да заработи на българска територия законодателството от Алберта / или негова адаптирана версия/ ще енеобходима сериозна разяснителна работа. Всички усилия за реформи ще отидат напразно ако родители, ученици, чиновници не са убедени в полезността на промяната.

- Никой, който споделя нашите идеи не бива да бъде оставян сам! Без значение каква позиция заема - родител, общественик, служител в МОМН.  Контакт с такъв човек според мен не бива да се отхвърля. За това на твое място не бих отказала среща с Милена Дамянова. Според мен е хубаво да и представиш конкретните предложения на Ани, Нина и Доротея. В процеса на разговора заедно ще прецените кои от тях са осъществими. А могат да ви дойдат и неочаквани идеи :)

Сега един бърз коментар на досегашните ви коментари :)

Мария - катогирично съм ЗА адаптация на законите от Алберта.  Въпроса за мен не е дали а КАК да се адаптира.

Доротеа - ако Павел ще представя закона - логично е да каже от къде го е "взел назаем" и защо го харесва толкова.

Ани - и стеб сме си плюли в устите. Категорично промените в законодателството трябва да се движат в тази посока:

- учителя да има стимул да повишава квалификацията си / а не това  да му се налага отгоре/

_ учителя да има право и даже да бъде поощряван да прилага иновации в работата си

- при оценка на работата на учителя/ училището ударението да пада върху резултатите от учебната и възпитателната раота, а не  върху изрядността на документацията

Нина, съгласна съм , че е най- добре Павел да се яви на срещата с максимално конкретни предложения. И по принцип ми харесват идеите ти. Само едно ме смущава - как да се предвиди задължително да има и представител на Новото Образование в..... съвет? Ние за сега не сме регистрирани  и не сме юридическо лице, а само неформална група?

Павка, само последно да си поспоря.

"Системата, това са и парламентарна комисия по образование, учители, синдикати, кметове и местни управи, образователни бюрократи и чиновници/счетоводители по места, послушни НПО, пасивни родители и граждани, търговци на учебници, помагала и жълти микробуси, телевизии, вестници и радиостанции, и още куп неща." Разбираш ли? 

Сред всички тези, които си изброил има достатъчно много хора, които си дават сметка, че системата не работи както трябва. И все повече хора се питат: какво трябва дасе направи за да се оправят нещата? И не, далеч не всички родители, учители, НПО ,търговци на учебни помагала / моля , моля, какво сме ти направили :))))/ , чиновници не се чувстват комфортно в сегашната ситация. Така че потенциалните ти съюзници са далеч повече от колкото  предполагаш!

ОК, Нина, ако някой се чувства подготвен за подобна отговорна мисия - да представя Новото Образование в обществен съвет - ще му стискам палци.

Честно казано имам си малко едно наум по въпроса, но ако някои йисак да опита...

Изчетох и статията за 151 СОУ.  Тя само потвърждава това, което всички тук знаем. В момента учителя / вероятно и директорите/ са сведени до чиновници. От тях се иска да изпълняват стриктно спуснати от някого указания. Всеки опит за въвеждане на нови идеи не просто не се поощрява. Тойна практика се наказва :(  Въпроса е до колко това положение може да се промени с приемането на новия закон.

Мисля, че стигнах до едно заключение, скъпи, мои.

Каквото и да правим, и независимо кога и къде ще се срещаме с Дамянова, не бива да предявяваме претенции или да правим коментари приличащи на претенции. Всичко друго, но не и претенции - с каквито тя естествено е затрупана!

Ето какво си "казахме" (със незначителни съкращения) с Румен Петров малко преди да отворя тази тема тук.

Павел: Мероприятието на 11-13 октомври - "Дидакта", няма да се провежда, а аз бях канен за лектор там, знаеш. Та зам.-министърката предложи да се видим, да си говорим по закона им, но аз й предложих друго. Да се съберем ние от "Новото" (5-6 човека) и тя със свои 3-4-ма и да обсъдим на наш терен, т.е. при теб на "Симеон", 2-3 теми и да им изложа нашия вариант за закон. Какво ще кажеш?
Румен: Приемам. За колко време ще ни трябват помещенията? От 10.30 до 14.30, нещо такова?
Павел: Да. Въпросите сега са основно 2:
        1. Кои да са темите. 2-3 и с точки и подточки.
        2. Дали ще успеем да съберем останалите?

Румен: Дамянова какво очаква от срещата?
Павел:  Какво очаква? Мисля някоя нова идея, но най-вече ... идея, план как да вдигаме повече шум, та да може тя да прокара постановките ни, ... които й харесват определено. И... трябват ми нови лица. Ти не можеш ли да доведеш/поканиш някой нов, т.е. непознат "герой"? ;) Нека въвличаме нови хора...
Румен: Не знам, те си имат вече твърди обръчи от НПО, които ги подкрепят. Не са се отказали от тях...Защо Дамянова не домакинства?
Павел:  Предложих й аз да сме на наш терен, защото ще е по-разчупено.
Румен: Канадският закон е доста по-различен по много характеристики от това, което вече се пише доста активно от МОМН. Те са инвестирали много пари в този модел...Мисля, че трябва да знаем повече за интересите на МОМН, за дневния им ред.
Павел: Дамянова ми подчерта, че каквото и да са стъкмили работните групи, отговорността си е нейна и тя естествено има последната дума.
А твърдите обръчи от НПО вече ги видяхме какво могат да произведат. Разбрала го е и Дамянова... мисля. Работата е там, че ние сме много продуктивни и много ясни. Никой друг няма такава яснота по това, къде желае да стигне.ю
Румен: Мисля, че дневният ред трябва да е по-лек. Нещо като retreat, като запознаване и свободно мислене. Ние двамата с теб сме маргинали отвсякъде. Не можем и не бива да бягаме от това. Може би е реалистично да се опитаме да и отворим малко ума вместо да се предлагаме като алтернатива на съществуващото статукво. Т.е. да имаме няколко ясни положения, с които да илюстрираме мисленето си.
Павел:  ОК за "retreat, като запознаване и свободно мислене".
Но няма как да пропусна да прокарам постановката си/ни за Местен училищен борд, като... цел за 2013 година "пилотно" някъде. И да видим как да се приближаваме към нея. ...А на Дамянова умът й е по-близо до моя и твоя, отколкото до мухлясалите "експерти".
Румен: Ами щом е така - нека да я проверим! Обаче докато програмите на училищата са задължителни и спускани отгоре, бордовете са съмнителни като ефект. Това също трябва да и го обясним като философия на образованието изобщо. Мисля, че най-разумното е да търсим възможности за подкрепа на "алтернативните" идеи. Какви пари може да даде тя в подкрепа на това мислене? До този момент всичко е на наши "мускули". Това не е сериозно, нали? Тъмната страна е и много добре финансирана.

Павел:  Разбирам. Разговорът може да е за децентрализацията изобщо.
Билетите си до София и обратно ги имам. Вместо да изгорят да се видим и поговорим. Да я проверим, както казваш ти. А другите от "Новото" да придобият малко повече самочувствие... Значи да сондирам другите дали могат да участват?
Румен: Сондирай. Мисля, че повече от 2-3 души плюс ние с теб не е реалистично да участват и то само ако имат нещо ясно да кажат. Имаме ли такива хора?
Павел: Такива хора има. Но важното е да не се разпростираме прекалено много, в прекалено много посоки. Ако ще говорим за философията и децентрализацията, да е предимно за това и толкоз.
Румен: Това е много добре. Да илюстрираме тази философия с няколко примера (страни) на образователния процес.

Павел: Честно казано аз изпитвам известно неудобство да "губя" и вашето време с тези срещи. Зам.-министърката е с вързани ръце и така ще бъде с всяко ново лице в "системата", докато не я натиснем здраво отдолу. Та ние ще си бъбрим, обаче ако тя не каже нещо от типа "ОК. Утре в Пловдив идвайте на общественото обсъждане, развикайте се и ми връчете публично 1-2 от исканията/претенциите си за новия закон. После същото и в Дупница", оставаме да тъпчем на едно място. Не мислиш ли?
Има и друго: имаме ли капацитет да го направим, докато аз съм във Венеция, ти в София, други 3-4-ма в Казанлък, Бургас, Силистра и... толкова? :S
Румен: Това е наистина тъпо. Мисля, че е добре да имаме малко кинти за да произвеждаме по-системно, за определен период, събития (гости, текстове и др.), които да отвоювот по-добра част от публичното мнение за децентрализацията с нейните компоненти. Да искаме пари за да поканим някои от хората от демократичното образование тук?
Павел: Като как го виждаш това даване на пари?
Румен:  Нещо като проект на тази тема. Демократично училище или нещо подобно...
Павел: Проект "Образователни алтернативи"? Ако зам.-министърката можеше да извади пари от касата си, за да ни ги даде, щеше да го направи,... вярвам. "Многообразие в образованието"?

След което се разбързахме и двамата по задачки.

      Няма да се уморя да повтарям, че в момента това е едно от най-неотложните неща - докато ние си приказваме, всеки ден в класната стая с дневник под мишница влиза конкретен учител, който определя лицето на България след 10 години.

      Затова е толкоз важно какво качество е този човек!

      Мъка ми става само като слушам какви средства пак се заделиха за квалификация и нито дума за някакъв одит или контрол върху качеството на проведените обучения! Остави народната парА, дето ще се потроши в тез кризисни времена, ами резултатът пак ще бъде мънкащи пред компютъра недоразбрали учители...

Павка, ти дълго време си си представял промяната, за която всички мечтаем като помитане  - бързо, с генерални промени , наложени за кратко време. Не е задължително нещата а се случат точно така.Честно казано, не ми се и струва много реалистично. Ами ако промяната се осъществи стъпка по стъпка? Днес една идея си прокара път, утре - друга?

И не е задължително да предполагаш какво точно очаква от теб/нас Милена Дамянова. Щом те кани - какво пък, просто би могъл да я попиташ :)

Сега сериозно - явно , ако се решиш на среща, ще ти се наложи да решаваш на място - в зависимост от това как ще потръгне разговора. Вече сондира мненията ни, обмислил си най- вероятните варианти в които може да се развие срещата. От там нататък - каквото сабя покаже :)

И да, хубаво е да обясниш, че ние все още дообмисляме и избистряме идеите си. Готови рецепти за сега нямаме.

Също мисля, че ще е добре да споменеш за книгата. Верно, че тя няма много общо с конкретни закони и управленски решения тук и сега. Но факта, че много бързо събрахме сериозен брой привърженици /почти без никаква реклама/ е показателен. За мен това е знак, че ако не може да излезе на глава с експертите в МОНМН, то има голям шанс да спечели привърженици сред родители , учители, дори сред администратори на по-ниски позиции.

А колкото до конкретните предложения на Нина Ани, Румен, Доротея - разбира се, че те са идеи за сътрудничество, не претенции.

1.Да предложим промяна в закона за висшето образование , по отношение на специалностите, свързани с педагогика.Странно звучи, но повишаване на таксите за обучение, промяна в учебния план, с цел практическа насоченост на обучението , създаване на специфични приоритети за тези специалности.Защото, Ани, каквито и допълнителни обучения да предлагаме за настоящите, трудно ще се получи , всички знаем капацитета на около 50 % от  работещите, което е трагично.

2.Не можем да доказваме нещо, което не е проверено и затова  преференции за училища, които ще се управляват от  Обществени съвети, дадени от МОМН са необходими.

3.Повече информация, касаеща проекти и програми, давана директно на училищата.Преференции за учителите , работещи по  такива!

4.Повече информираност за настоящи възможности за развитие, които не се знаят от работещите.

Дано съм  била ясна и все пак не разбирам, трябва ли да открием топлата вода, че да се срещнем с един , уж съмишленик!!!????

искаш ли да идват други хора на тая среща или ще ходиш сам? Ако искаш да идвват други, искаш ли аз да съм между тях? И ако искаш аз да съм между тях, искаш ли да се видим предварително?

ОТГ.: Да, разбира се. Първото ми име е ПРОЕКТ, ако не знаеш!

;-)

И аз съм си достатъчна за 500-1000 учителя, но имам поне още 5-6 дарования, които ще подпрат проекта. Пък и от Новото образование ще подскажат проверени обучители, надявам се.

ОК, Ани! Много хубаво! :)

Ще ми трябва резюме/синтез като как го виждаш курса. И... отвори, моля ти се, една нарочна тема в големия Форум "Образование", та да кометираме и допълваме там идеята. Става ли? ... Аз преди 3 години бях писал "Да направим Училище за учители" и... това тук.

Нямаше ли една проектна област за обучение на учители, в която да се впишем с наша кандидатура?

Нашата работа е да ги убедим че сме достатъчно добри като творци-изпълнители.

За това аз мога да представя кратка презентация на курсовете ми за обучение на учители и резултатите от тях - снимки, отзиви и др такива. самите курсове също са достатъчно атрактивни - създаване на интернет учебни помагала - КАРТОФКИ, писане на предложение за проект, работа с книжката ДОБРИ ОБНОСКИ, синтезиран АНГЛИЙСКИ ЕЗИК.

Боже, какво сте натворили днес :)))

Павка, никога не съм обещавала да идвам на среща бе човек :)

Първо, няма никакъв шанс да отсъствам от работа по това време. Второ - едно е учител, представител на НПО или който и да е друг да се среща с министъра. Съвсем друго е служител в частна фирма да участва в подобна среща. Не само, че няма да помогна, но като нищо може да стане проблем.

Ани, идеята ти ми харесва. Но мисля, че е добре да бъдат включени и курсове с педагогическа и психологическа насоченост. Учителите от моето поколение / а вероятно и по- възрастните/ са държали по един-два чисто теоретични изпита в тази област. И мнозинството от тях нищо ново не са научили през целия си трудов стаж. Не са малко колегите, които са наясно, че старите методи вече не работят. Но възможностите да научиш нещо полезно, което да ти върши работа в практиката не са много.

Освен всичко за мен най-големия проблем не е, че учителите не са информирани по един или друг въпрос /няма значение дали говорим за компютърна грамотност, владеене на чужд език, новостите в педагигиката, методиката, психологията....или каквото се сетите/. Най-лошото е, че колегите нямат стимул да търсят сами, да се интересуват , да се развиват / не говоря само за финансови стимули/. В момента работата им се оценя според това дали са изпълнили един куп изисквания, "спуснати" от някого. Нямам идея как може да се промени системата, просто забелязвам проблема. В момента не е рядкост следната парадоксална ситуация -  голям брой учители, които ... нямат желание да се учат :(

      Това е добро нещо за общинското училище (не за нашето, Павка! ;-)), но твърде малко са тези средства, за да бъдат стимул - някакви 200 - 300 лева за годината. Ако се направи те да са осезателно повече, ще е по-добре може би.

 На добър час.

(Денят астрологично е особено подходящ да се иска нещо голямо от мощен партньор. Позицията на Юпитер е много силна тоя ден! Да му се помолим да помогне на всички български деца!)

:-)

Бъдещето на просветата е затворено в писмо в бутилка

Министерството на образованието изчерпва тъй нужната дискусия по новия законопроект, предлагайки просто един имейл адрес

Юнуз М. Юнуз във в."Сега" от 30.06.2010 г.

__________________________________________________

.... Mинистерството на образованието предлага нов закон. Набор от норми. И не казва нищо повече. Няма анализ на обществените нагласи и очаквания. Няма политическа и цивилизационна визия за това що е образование, що е училище и какви са му функциите. Няма фокус върху проблемите, които се адресират. Няма изясняване как текстът се отнася към сегашната ситуация.

"Не сте прави", ще ни каже министерството. "Имаме политическа и управленска програма, стратегия за развитие на училищното образование от 2006-а, всяка година дефинираме цели и после отчитаме изпълнението им. Имаме и доклади и анализи, но не всички са публикувани." И все пак как този проект е част от целия процес? Коя норма, раздел или глава към коя цел се отнася или кой проблем се опитва да реши? Какви са ценностите, на които се стъпва? Някой трябва да обясни на администрацията как се правят закони и обществен дебат по тях. Със сигурност не само чрез негоден за публичност вътрешен документообмен. Не и чрез семинари за по 30-40 души от учителските синдикати или "родителски и други" организации. Нито чрез гостувания на министъра в сутрешни блокове.

Нужни са идеи, основания, аргументации, проучвания, изводи, ясно самосъзнание за това къде сме и накъде искаме да се движим. Нужно е всичко това да бъде изписано черно на бяло, проактивно изказвано, обяснявано и ясно съотнесено към конкретната законодателна инициатива. Това е още по-валидно, когато става дума за закон, който засяга цялото общество и неговата способност да се самовъзпроизвежда, да удържа и развива своята културност и цивилизованост. Вместо това министерството ни казва - ето текст, който предлагаме, пишете ни на uchilishte@mon.bg, за да подебатираме.

--> цялото

Току що бях поканена официално (по моя молба). Благодаря.

Мисля, че ще имам нужда от "наставник", от подкрепа, от въвеждане в обстановката и задачите.

Изпълнена съм с позитивизъм, оптимизъм и вярвам в значимостта и успеха.

П. Никова

Добре дошла,Песъчинка!

Подкрепата я получаваш с поканата. Имаш я!

И аз преди време бях поканена от Павел и съм Благодарна, че се събрахме "Сърцат "екип, а сега екипа се уголемява.

Чети и сама ще разбереш как стоят нещата.

Щом вървим заедно по пътеката успех ще има.

Сърдечно! Албена

Аз лично го чувствам Павел като магма..........и си мисля,че най-точно въвеждане може да получите от него.Така ще попаднете точно в чистото ядро.

Успех!

raylight, добре дошъл!

Реших да те поканя, след като прочетох материалите, които си написал за образованието и идеята ти да създадеш виртуално място за обединяване на вълнуващите се от промяна в образованието. Тъй като аз те поканих, няколко въвеждащи слова:

I.  Tук с идването си всеки се представя с истинската си самоличност;

II. Какво ни събира тук? - Желанието след учителската стачка да видим българското образование на крака и личната ни готовност да работим за това;

III.  До къде сме в момента? - Работим върху изцяло нова концепция за образованието, генерирането му в общественото битие, качественото му битуване и осигуряване на ефективност след получаването му - на изхода на системата;

IV.  Защо го правим? - Защото сме единодушни в убеждението си, че днешното българско образование не работи, не дава качествен продукт и няма да осигури добро бъдеще на страната ни;

V.  Kак го правим? - Kато се започна с превод на образователни закони и документи, които сме приели за еталон в световно отношение; като се обобщиха изводите от учителската стачка; като търсим баланса между това, което е на върха на световния образователен пазар, и бисерите в националната ни образователна традиция : правим всичко това като честно и открито обсъждаме темите;

VI.  С каква цел го правим? - За да изкристализира цялостна концепция за Ново образование и тази концепция да бъде приложена на практика.

Домакин на тази общност е Павел Лазаров, всички ние сме негови по-стари или по-нови гости, но общата цел е една : България - просперираща и уютна за хората, които живеят в нея.

С всичко направено дотук можеш да се запознаеш, изчитайки "Документи" и отделните постинги. Засега това е. Е, приятно четене!

Досега в медиите може би сте чували за много инициативи, от които се очаква да доведат до подобряване на пложението в образованието. Понякога става въпрос за решаване на отделни проблеми, друг път се заявяват амбиции за мащабни реформи. Досега положителни резултати не са ми известни. Дори и да е постигнато някакво подобрение по отделни въпроси / не бих казала, че броят им е голям/ цялостната картина в никакъв случай не се е подобрила.

Дотук едва ли съм ви казала нещо ново.

Нашата идея е да възприемем изцяло нов подход. Започнахме като потърсихме отговорите на няколко прости въпроса:

- Учителите протестираха активно и достатъчно ясно заявиха как НЕ ИСКАТ да бъде. Някой даде ли пълен и смислен отговор как ИСКА да бъде организирана работата в училище?

- Как държавите с най-добре работещи образователни системи са уредили нещата?  Ние се опитахме да потърсим такъв образец в канадската повинция Алберта. Те неволно улесниха работата ни, защото в мрежата е публикуван подробен доклад, в който се прави обстоен анализ на тяхната образователна система. Там могат да се намерят отговори на всички или почти всички вълнуващи ни въпроси. За това първото, което направихме е да преведем въпросния доклад. /има го в секцията "Документи" - заглавието е: "Всяко дете учи. Всяко дете успява"/

- Кой и как би могъл да обсъжда с властите въпросите на образователната политика  от името на учителите, и в същото време да защитава интересите им, като гарантира и качествен "продукт" , т.е. добро образование? Засега у нас тази роля е поверена на синдикатите. Резултатите от работата им са меко казано незадоволителни.

И тук взаимстваме идея от провинция Алберта /да уточня , че подобна е организацията и вдругите канадски провинции/. Те са създали не синдикат, а асоциация на учителите. Тя има грижата и да преговаря с правителството по въпроси, свързани с образователната политика, и договаря заплащането на учителите /по принцип, каква заплата се полага според стажа и квалификацията/ и се грижи за повишаване квалификацията на членуващите.

Разликата с нашите организации е, че всеки работещ в частно или държавно училище е задължен да членува в асоцияцията. Но и всеки има възможността да изказва мнението си и да влияе върху вземането на решения. Учител може да бъде изключен само при доказване на тежки провинения, несъвместими с професионалната етика. По този начин се гарантира, че некомпетентни и недостойни за длъжността си учители просто няма да бъдат допускани. 

Засега сме обсъждали идеята чисто теоретично. Доколкото ми е известно само е обмисляно кога и как да предложим подобна организация да бъде саздадена и в България. Ако не греша, още не сме предприели практически стъпки по въпроса.

- Това, с което се занимаваме в момента, е да обсъдим някои въпроси, които на пръв поглед изглеждат абстрактни. Като например: как може да се изобрази образованието с изчистена и ясна схема, която същевременно да показва какво е състоянието в момента? Каква е фундаменталната цел, която обществото преследва чрез образованието? Какви по-малко абстрактни цели трябва да си поставим, за да можем да реализираме главната цел?

Може би сте забелязали някои от дискусиите по тези въпроси в голямата общност. Но малцина им обърнаха внимание.  А всъщност изясняването на тези въпроси  трябва да се превърне в отправна точка, от която после ще тръгнат дискусиите как да решим проблемите, с които се сблъскваме всеки ден в училище.

Това беше опит да преразкажа възможно най-кратко за новодошлите каво сме вършили в продължение на малко повече от година. Ако не сме ви изплашили, добре дошил между нас :)  Приемаме всякаква помощ с удоволствие  :)

Но все пак е добре да си кажете мнението и вие. Или може би е по- добре да не бързаме още , а да изчакаме как ще продължи участието си в дискусиите?

Решаваш ти, Ани.

Когато решиш, че някой ти харесва и че е хубаво да го имаме за съмишленик и колега (дори приятел!), го каниш и толкоз. Питай 6-тото си чувство, то ще ти каже точно. Питай сърцето си!

1. Парламент и Парламентарна комисия по образование
2. Министерство на науката и образованието
3. Регионални инспекторати по образованието
4. Министерство на финансите
5. Министерски съвет
6. ...
7. ...

Ако ме питате "Ама, как така? Законите кой ще го приема?", отговарям:
Когато нашите закони са готови, започваме обнародването им и прилагането им. Помислили сте ме вече за луд, нали?  Не съм.

Аз вярвам, че законите, правилата, информационните структури и материали, административните структури на Новото образование ще превъзхождат всичко съществуващо толкова много, че всички въвлечени  в образованието ще ги прегърнат с истинска любов, зщото ще дадат отговор на всички мъчителни въпроси. Учителите, родителите, кметовете и бизнеса ще принудят управляващите да легитимират нашите правила веднага. И говоря за които и да са управляващи! Ето това е моят план.

Казвал съм и преди, ако тази тактика не ви убеждава много, мога да се добера до свестни хора на високи позиции в 3-4 партии. Трябва да са луди, за да не си присвоят авторството на великолепната цялостна управленска програма на Новото образование. Трябва да са болни ..., а те не са. ... Просто са неграмотни 

Хващам се за последните думи на Ани.

   Помитане е много силна, но и много точна дума за това, което организираме на "институциите" (училището оставям извън тази категория!), скъпи приятели.

   Институциите не участват, не са и не ще бъдат фактор в нашия проект!

   Премного са проектите, които зависят или се съобразяват с МОН, РИО, Парламентарна комисия по образование, Общинска комисия по образование, Институт по ... не знам какво си на БАН, и т.н. Премного се споменава министърът на образованието!? Очакванията, надеждите и критиките са насочени само нататък. А ние днес променяме фокуса на общественото внимание! Не повече „институциите”, ами детето, училището, аз, ти, учителя, знанията, уменията, човечността, духовността! Следователно, колкото по-малко споменаваме институциите, толкова по-добре. Не мислите ли?

   Аз ви моля да разсъждаваме и обсъждаме, говорейки за „структури”, а не за „институции”. Нека говорим за структури, които са инструменти за реализацията на целите, а не за институции, с които трябва да се съобразяваме. Единствените, с които ще се съобразявам, уверявам ви, сте ВИЕ, защото ви имам доверие, и другите, които ще се присъединят към нас, пак защото са успяли да спечелят доверието ми (без да е задължително да споделят позициите ми, естествено!).  Ще слушам внимателно и ще коментирам само надлежно аргументирани градивни мнения, в които „институциите” не фигурират. Споменаването на институциите винаги ми е звучало като ... оплакване, прехвърляне на топката, влизане в предварително положени коловози, съобразяване с властта, загубила окончателно доверието ми.

Ние сме творци! Тук творим Новото българско образование!

 
   В нашето великолепно творение институции няма! За сметка на това има организационни структури и механизми, които са само инструменти за преследване и постигане на ясно обявени и аргументирани цели.

 
   Това имам предвид, като казвам „Ще ги помета!”. За мен те не съществуват! Ако се окаже, че могат да са полезни в проектирането и реализацията на Новото образование, хубаво. Да заповядат, да се представят и да кажат как могат да бъдат полезни. Ако ли не, ще ги помета. ...  Пометем. Заедно!

   Ани, за какво унищожение говориш, мила?! Та аз съм творец, а не разрушител!

Как мислиш, че мога да разруша неща, които за мен не съществуват?